Жител на Флорида бягал от закона и попаднал в устата на алигатор.

Двадесет годишният Браян Зунига бил спрян за нарушение на правилата по пътищата в три часа през нощта.

Когато патрулните постове го спрели, той избягал от колата, прескочил близката пластмасова ограда и се скрил.

След няколко часа полицията открила беглеца в болницата. Браян съобщил, че го е нападнал алигатор близко до завод за пречистване на водата. Лекарите трябвало да лекуват множество рани по лицето, ръцете и раменете.

Браян бил обвинен за бягство от полицията, нарушаване на правилата на движението по пътищата и съпротива на правоохранителните органи. Били отнети шофьорските му права.

В град Хюстън, щата Тексас, е станало необичайно пътно транспортно произшествие. Автомобилът движейки се по пътя с голяма скорост се оказал на покрива на една къща. След като се блъснал в оградата, полетял във въздуха и се приземил на покрива, обърнат с главата надолу.
24-годишният шофьор управлявайки своя автомобил, не е забелязал завоя на пътя. Развила голяма скорост, колата се блъснала в оградата и полетяла във въздуха. Изведнъж „кацнала“ на покрива, претърколила се и се приземила с колелетата нагоре.
Собственичката на къщата, чула грохот и решила, че някой се опитва да разруши къщата й. Тя била много изненадана, когато един минувач й съобщил, че на покрива на дома й има автомобил.
За да извади шофьора от автомобила, жената трябвало да извика спешна помощ. Те изкарали катастрофиралият и го закарали в болницата. След като му била оказана медицинска помощ, той бързо се възстановил.
Колата била свалена от покрива с кран.

Срещу чуждестранен дипломат, проникнал в чужд дом, не било повдигнато никакво обвинение.за престъпление. Той ударил с колата си оградата, отворил вратата с крак, събрал всички скъпоцености в една торба и ударил стопанина със кана по главата.
На пияният генерален консул сложили белезници, но после го пуснали, защото пострадалия решил да не го съди. Дипломатът можел да бъде наказан за хулиганство, но от това го защитавал международния закон за дипломатически имунитет.
Всички, които са приели Христос като спасител имат имунитет, но от друг вид. Той не ни защитава от светските съдилища, но ни защитава от осъждението съдния ден. Нашият грах има последствия, но не ни лишава от правото да попаднем на небето.
Как ще реагирате на такова снисхождение? Трябва ли да считаме прошката в името на Христос за индулгенция в егоистичния си живот?
Ако вярваме това, което се говори за робството на греха, ако се грижим за тялото и ума си, ако мислим за другите, ако мислим как той е страдал за нас, то не.
Имунитет, което ни дава Христос е даден с една единствена цел: да се покаже колко много Бог ни обича, и да ни обясни, че трябва да живеем за Него и чрез Него.

По-велик е оня, който следва заповедите от любов, отколкото оня, който ги
следва от страх. Изразът на тази любов е „ограда“ издигната около тях, за
да ги зашити от насилие.
За това се препоръчва, когато спазваш една повеля, освен смирение, човек
трябва да е сигурен, че е изпълнил дълга си.
На какво прилича това? На човек, който пази овощна градина. Ако я пази
отвън, цялата е защитена, ако я пази отвътре, защитено е това, което е под
него, а онова зад него остава незащитено.

Това мъничко парче земя излъчваше такова спокойствие, като че ли се намираше в друго измерение.
Златното утринно слънце, шумолящите от вятъра листа, цветята, пеенето на птичките, часовника, дървената ограда, която отдавна трябваше да се боядиса, старата, безмълвно умираща ела, която с всички сили се стараеше да не загуби връзката със своите събратя тревата и цветята…. бяха необикновенни.
Тук нямаха власт никакви хорски вълнения. Всичко вървеше мирно.
Лятото идваше след пролетта, луната сменяше слънцето…
И веднага се усещаше съвсем ясно, че животът е безценен дар. Той не е нещо, което може да бъде оспорвано….