Една жена отиде  в службата по социални грижи. Тя водеше със себе си 15 деца.

– Ау! – възкликна служителката. – Всички ваши ли са?

– Да, всичките са мои, – въздъхна многодетната майка, която за стотен път чуваше този въпрос.

Жената се обърна към децата и казва:

– Седни Вася!

И децата насядаха веднага.

– Сега е нужно да ви регистрирам, – каза служителката. – Моля да ми кажете имената на децата си.

– Това е много лесно, – каза жената. – Всяко момчета се казват Васил, а момичетата Василка.

Не вярвайки на ушите си служителката попита:

– Вие сериозно ли говорите! Всички са Васевци?

– Да, това много облекчава живота ми. Сутрин викам: „Вася“ и те се събуждат. Когато наближава време за обяд, отново викам: „Вася“ и те идват. Когато правя забележка всички престават да се мотаят и вършат необходимото. Според мен това е страхотна идея.

Служителката съвсем не споделяше ентусиазма на майката. Тя се намръщи и попита:

– А ако трябва да повикате един от тях, а не всичките?

– О, тогава ги извиквам по фамилия.

Веднъж Бог поканил на обяд всички възможни добродетели: велики и малко известни, тихи и героични.

Те се събрали във великолепно украсена райска зала и много се забавлявали по време на събитието. Познавали се много добре, дори някои от тях били доста свързани.

Внезапно Бог обърнал внимание на две добродетели, които не се познавали и на които им било неудобно да общуват помежду си.

Господ хванал едната за ръката и я представил на другата:

– Това е Благодарността, – казал Той, – а това е Благотворителността.

Преди да успее да се обърне, те отново тръгнали в различни посоки.

Дори Бог не е успял да ги събере.

Григор Овчаров бе бизнесмен. Той изкарваше доста пари  чрез бизнеса си. Често обикаля улиците на родния си град, където го срещат бездомни, които просят пари за храна.

Овчаров винаги се движи с костюм и вратовръзка, за това често слуша молби за помощ.

Веднъж срещна една бездомна жена. Тя не поиска като другите пари от него, а му се усмихна и каза:

– Добро утро, господине. Нека денят ви да бъде хубав и Бог да ви благослови!

Григор съвсем не очакваше такова нещо. Той спря и двамата се заприказваха.

– Бихте ли обядвали с мен, – предложи ѝ Григор.

Жената се съгласи. И така те се сближиха и започнаха всеки вторник да обядват заедно, но тя нито веднъж не му поиска пари.

Григор забеляза нещо странно в Надежда, когато тя говореше всичко бе позитивно, въпреки че не притежаваше нищо.

Надежда не пиеше, не пушеше, не употребяваше наркотици или нещо подобно. Бе винаги весела и жизнерадостна независимо от положението си.

Веднъж тя сподели:

– Трудно е да си намери работа човек, когато не може да чете.

– Никой ли не ви е учил до сега? – попита изненадано Григор.

– До сега не е имало човек до мен, който да ме научи да чета, – каза тъжно Надежда.- Може да ми се смеете, но попаднат ли ми пари, аз ги изразходвам за библиотеката, а не за ядене. Търся книги, които да ме ограмотят.

Григор се стъписа. Той никога не е имал подобен проблем. Живееше в семейство, където получаваше достатъчно средства за всичко необходимо, докато порасна и сам започна да работи.

– Искаш ли да те науча да четеш?- попита Григор.

– Да, – очите на Надежда за искряха от щастие.

Така вторниците бяха не само за обяд, а и за четене.

Григор вземаше книга, която четяха заедно, а през останалите дни тя се занимаваше самостоятелно.

Нима не е прекрасно, че има хора, които са готови да напуснат своя комфорт, за да помагат на тези, които се нуждаят.

Когато Иван Айвазовски празнувал своята 50 годишнина, поканил на обяд много почетни хора, а също и много художници.

Когато обядът отивал към своя край, Айвазовски станал и произнесъл малка реч:

– Господа, моля да извините моя готвач, че не е приготвил десерт. Моля да приемете храна , приготвена лично от мен.

При тези думи слугите започнали да поднасят на гостите подноси с малки пейзажи нарисувани от домакина.

Бе пусната обява: Търся монтажници за система от канализации.

Скоро телефона иззвъня.

– Да.

– Здравейте, обаждам се във връзка с обявата.

– Слушам ви.

– Нужна ми е работа, след два месеца постъпвам в армията.

– Без опит щях да ви взема, но за два месеца …. За толкова вие на нищо няма да се научите.

– Чуйте ме, трябва да спечеля малко пари за майка ми, преди да замина.

– Вие не умеете да монтирате тръби?

– Мога да копая и да нося тежки неща. При вас има ли такава работа. Може и по-евтина да бъде работата.

„Колко е настойчив, – помисли си Попов. – Как да го отпратя без да бъда груб?“

И тогава той си спомни как за първи път започна работа. Нямаше никакъв опит. Отиваше по два три пъти в една кантора и получаваше по-малко от другите.

– Добре, – каза Попов, – ела утре на обекта. Вземи си работни дрехи и гумени ботуши.

Васко много се зарадва.

На другия ден той много се стараеше на строежа. Попов помоли охраната:

– Моля те, Добри, наглеждай този новия, когато аз не съм на обекта.

На обяд Добри се обади на Попов:

– Нали искахте да наблюдавам новия?

– Как е той?

– Всички седят, а той копае.

– Сам?! Обади ми се и при следващото обхождане, моля те.

За два месеца Васко се научи да работи на багер, като повдигаше различни видове оборудвания. Започна да разбира по малко и от чертежите. Това беше вторият човек в бригадата, който не се кръстеше при вида на чертежа на профила на кладенеца.

Васко никога не си позволяваше да пие на работа с другите мъже. Първи идваше на работа и последен си отиваше. Стараеше се и то много.

След двата месеца получи толкова пари колкото останалите за същото време.  При него нямаше нито една глоба, нито едно мъмрене или наказание.

Старайте се , стремете се и напредвайте, даже и да ви отказват, претърпете и предложете да поработите „безплатно“.