Как бихме живели без технически приспособления, които носим навсякъде със себе си?
Тогава ръцете и мозъците ни биха били свободни за живо общение. Преди, терминът „общуване с другите“, не се отнасяше до общуването с непознати в социалната мрежа. Първата среща се случваше в училище и ние се влюбвахме реално!
Сега това чувството на удовлетворение от общението се намира в електронна кутия. Съобщение от разстояние, електронна поща, игри, социални мрежи, безсмислено е да изброявам всичко, защото има твърде много развлечения и всяка година се появяват нови програми за устройства, които заемат свободното ни време и внимание.
Загубата на едно води до създаването на нещо друго! Героите сега се намират около екрана на компютъра. Новите смартфони стават идол. Смисълът на живота вече се заключава да си купиш и натрупаш, колкото се може повече миниатюрна електронна техника.
Днес едни джаджи изместват други, с по-нов тип устройство. Пазарът бърза да предскаже „смъртта“ на някое устройство и насочва желанията на потребителя в друго направление. Но джаджите не изчезват, а се трансформират в друго сътояние. Трудно е да се назове нещо, което безвъзвратно си е отишло и повече никога няма да се върне.
Така е устроен пазарът, той не знае какво иска, а се развива в една или няколко посоки. За да бъдем по-точни по оптималното решение на деня.
Това е най-новата „Дарвиновата теория“, произхождат нови видове устройства чрез естествения им подбор, т.е. увеличава се броя на електронните джаджи с максимална приспособимост към пазара. Въпреки, че ние, като потребители, сме склонни да приемем „голям взрив“, който е довел до раждането на джаджите на тази планета.
„Теорията на Дарвин“ в смисъл на „D.Theory“, което е английското съкращение на „теория на развитието на цифровите технологии“, заедно с вас образува колективния мозък – „Darwin Digital Lab“.
Съгласно „D.Theory“ таблетите, смартфоните и всякаква електроника от този вид ще изтласка пасивното разлечение с книгите. А това дали ще стане, времето ще покаже, то е най-добрия съдник за прогнозите на промяната.

Архиепископът на Кентърбъри, Джъстин Уелби признал, че от време на време той се съмнява в съществуването на Бог. Той е лидер на Англиканската църква във Великобритания, както и на Англиканската църква в света.
„В края на деня завърших една от молитвите си, като попитах Бога: Погледни, не е ли дошло вече време да направиш нещо, ако те има тук?“ – разказал Уелби в интервю, което той е дал в катедралата на Англиканската Църквата на Англия в Бристол.
В този случай, Джъстин Уелби е казал, че от него като главата на Църквата на Англия, едва ли някой ще очаква такива изявления. В хода на мислите си архиепископът е цитирал Псалом 88, който „е пълен със съмнение.“ Уелби подчертал също, че „Бог запазва своята вярност, дори когато, хората са склонни да загубят вярата“.
Църквата на Англия е член на Англиканската църква – сдружение на независими административни местните англикански църкви, които са в общение с Църквата на Англия и предстоятеля – архиепископът на Кентърбъри. В момента има около 70 милиона англикани, обединени в 44 църкви, провинции и екстра-провинции в 161 страни.

Ако не прекарваш известно време със съпруга или съпругата си ти се самоизключваш от семейството. Това важи за всички взаимоотношения.
Това е вярно и за Бога. Трябва да прекарваш време с Бога, да бъдеш близо до Него, за да чувстваш любовта Му и да усещаш присъствието Му в живота си.
Най-трудно е да се подържа ежедневно време за общение с Бога, защото всичко около вас ви пречи за това.
Врагът знае, че ако успее да ви отклони от това общение, вие ставате безполезни и ненужни, нямате власт, никаква защита, нито сила да се борите срещу изкушенията. Няма значение колко добри неща сте направили за деня, за дявола е важно да прекрати общенията ви с Бога.
Бог не ви е създал, за да извършвате куп дейности, а да го обичате и да общувате с Него. Ако нямате време да опознаете Господа, вие сте загубили целта на живота си. Врагът ще иска да ви държи заети, но ще му позволите ли това?

Какво си спомняш за хората, добрите преживявания или лошите преживявания с тях?
Бих искала да си спомням хубавите неща за хората, да се фокусирам върху доброто време, което сме прекарали заедно и да не забравя положителния опит, който съм получил в това общение.
Всеки може да се сети за негативното, да си спомни болезнените моменти. Въпреки всичко избери да не помниш тези неща, а се съсредоточи върху нещата, за които би могъл да бъдеш благодарен.
Може би сте бил наранен в миналото от родител или партньор, ако задържиш тези спомени все още ще те боли за това. В резултат на това, няма да можеш да се радваш да бъдеш около тях. Това означава, че все още сте се фокусирали върху негативното.
Бъдете благодарни за доброто в хората. Приятните спомени са избор. Всеки може да избере това, което иска да си спомня за миналото.
Това не означва да ​​отричате раните, които сте имали или че сте освободени от слабостите в други хора. Това е психологически нездравословно. Но се съсредоточете върху доброто, от него изберете да почерпите сили.
Чувала съм съпруги да казват: „Той е добър човек, но …“ Всеки път, когато чуете „но“, това означава, че акцентът е върху негативното, а не на позитивното. Бъдете благодарни за това, което имате! Г-н Перфектен не съществува! Чувала съм същото нещо и от съпрузите, но г-жа Перфектна не съществува!
Ако искате да се насладите на общението с другите, вие трябва да се съсредоточите върху силните им страни и не върху техните слабости. При някои хора, това отнема доста изобретателност. Въпреки всичко, можете да намерите нещо добро във всеки човек.

„Страхувам се, че със сигурност ще дойде ден, когато технологиите ще бъдат предпочитани пред простото човешко общение. И светът ще получи едно поколение от идиоти“.
Това е мисъл на Айнщайн, но колко точно пасва на нашето време.
Тягостна мисъл, изказана толкова отдавна, но разкриваща състоянието на хората в днешното време, заробени от технологиите и удобствата.
Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против технологиите, самата аз ги използвам, но мисълта ми е да не загубим онова общение по между си, без което бихме се превърнали в жалко подобие на „роботи“.
Резултатите не закъсняват и ето какво се случва в действителност. Този, който е запазил човешкото в себе си е станал дефектен за околните.

Време е да помислим и балансираме нещата. Все още не е късно.