Министърът на образованието на Израел Нафтали Бенет е подчертал, че Библията и вярата са най-важните теми, които децата трябва да изучават в училище.

Бенет е религиозен евреин. Преди това е бил начело на кампанията, в която се искало религиозните еврейски училища да се преподават предмети като математика и естествени науки.

Говорейки за образованието Бенет е казал, че желанието му да види религиозните деца да учат основните предмети, по никакъв начин не намалява значението на Библейското обучение.

„Израел е високотехнологична сила, износител на знания и иновации в света, но ние трябва да бъдем и сила, която да изнася духовното познание в света“ – е казал той.

Бенет напомня на евреите,че основната им задача е „да бъдат светлина на народите“. „Но това не е достатъчно, ние трябва да бъдем и хора на Библията“.

В началото на учебната година Нетаняху е призовал учащите се в Израел, да изучават Библията:

„Изучаването на Библията е основа на това, да се разбере, защо сме тук, защо сме се върнали в тези земи и защо трябва да останем в тях“.

Въпреки, че през този ден  се радваше на ласкавото прощаване със слънцето, златните листа и добро настроение, Ники от сърце мразеше 15 септември.

И не защото е необходимо да става по-рано, когато е необходимо, той можеше да е събуди призори, дори много по-рано. Не и защото започваше традиционната, еднообразна учебна година. На Ники винаги му бе интересно и забавно да научава нови неща, но само ако виждаше полза в тях.

Работата бе в друго.

На въпроса на майка си:

– Няма ли най-сетне да се стегнеш и да започнеш сериозно да учиш?

Ники излагаше своите аргументи относно „нерадостното“ учене:

– Там ме учат неща, които не са ми полезни за живота. Карат ме да зубря и ме тъпчат със знания, от които и даром не се нуждая. Това е като да подарят малък велосипед на три колела на подрастващ. Той не ти е нужен, но не трябва и да го изхвърляш.

– И към какви други знания ще се насочиш? – с голяма доза ирония го попита баща му.

– Бих искал, израствайки да уча не това, което ми задават, а това към , което се стреми душата ми. В училище ми налагат не дисциплина, а тъпа покорност на по-големите.

– По-добре се учи и бъди като всички, – посъветва го майка му.

– Не разбирате ли, че оценките не са най-главното нещо? – възмути се Ники. – Важно е какво умееш в живота.

– Ако завършиш с добра диплома училище, ще постъпиш в по-добър ВУЗ, а след това ще си намериш и по-престижна работа, – каза баща му.

– На която ще се изгърбвам до пенсия, – продължи Ники мисълта на баща си, – а след това с почести ще ме изритат с пожелание: „Старей и укрепвай в здраве!“ Оставайки с една пенсия, половината от която отива за хапчета, а другата в помощ за децата и внуците, които нямат никакви планове за живота, защото отиват наникъде ….

– Тогава какво предлагаш, умнико? – строго го погледна баща му.

– Виж в живота всичко е на обратно? – подчерта важно Ники. – Грешиш, но тези грешки са твоя най-добър учител. Ако не умееш да правиш грешки, няма да се научиш на нищо. Животът те препъва, млати и измъчва, докато не почерпиш знание от грешките си.

Когато видя угрижените физиономии на родителите си Ники смирено каза:

– Простете ми, съвсем не исках да ви развалям настроението. Винаги съм се стремял да бъда себе си.

Баща му въздъхна и вече по-спокойно каза:

– Знанието е сила. Бъди силен, придобивай необходимите знания, които ще променят живота ти към по-добро. Ти трябва да бъдеш силен, иначе за какво ще ти е всичкото това училище и знанията, които ти се преподават там?

Ники мечтаеше да е силен физически и да помъдрява все повече от ден на ден.

– Развивай се, – каза насърчително баща му. – Живей така, че да те запомнят с добро …

За Ники тези думи звучаха тържествено, но безсъдържателно. Та нали той бе умник, ще се справи с живота.

„Какво разбират родителите от истинско обучение, необходими знания, компетентност….?“

Изследвания в Стенфорския университет не са открили връзка между изпълнението на домашните задания и успеваемостта.

Трябва да се отбележи, че когато детето чете литература, която му харесва, неговите оценки са по-високи. Освен това за изпълнение на домашните задачи, ученикът може да получи помощ от родителите.

В средното училище ученици, които стоят над домашните си задачи два часа, са много по-успешни в училище, но тази връзка изчезва, ако детето седи зад уроците повече време.

В този случай, вероятно играе роля качеството на обучение, а не количеството време.

Родителите трябва да прекарват повече време с децата си. Да обядват заедно, да четат книги или да играят на улицата.

Не трябва да се забравя и ранното лягане вечер, което също влияе на успеваемостта.

Вера реши да обучава сама сина си у дома, нали вече разрешиха домашното обучение.

През миналата година Вера научи Митко да пише буквите. Подобно на повечето момчета синът ѝ не седеше на едно място. Потича, подскача и едва тогава отиваше до масата, за да напише някоя буква.

„Как да го заинтересувам и да събудя интереса му – помисли си Вера. – Иска ми се да бъде по активен в обучението“.

Изведнъж ѝ дойде интересна идея и тя реши да я приложи.

Ето какво бе измислила.

В началото на всеки ред тя рисуваше рицар или богатир, а в края дракон или злодей-разбойник. Тези фигури тя изобразяваше съвсем схематично.

Вера каза на сина си:

– Когато напишеш един ред, той е мост над пропаст и чрез него рицарят може да се добере до врага, да се пребори с него и да го победи.

Митко я гледаше с широко отворени очи. Тази история много му хареса.

В крайна сметка се получи желаният резултат.

Синът с увлечение започна да изписва буквите, а след това дорисуваше недостигащите елементи от сюжета.

С течение на времето, когато Митко усвои буквите, интересът му към тази игра спадна. Обучението отново започна да го отегчава. Не му беше интересно да пише отвлечени думи и фрази.

Един ден Вера предложи на Митко:

– Започни да пишеш писма на своите приятели, а може и на братовчедите си.

Митко бе във възторг от тази идеята  и веднага се хвана за работа.

През тази година той изпрати много писма.

Навярно тук помогна и романтиката на самото изпращане на писмата.

Първо трябваше да се отиде до пощата. Второ бе необходимо да се залепят марки на плика. Трето писмото тържествено се пускаше в кутията, а накрая се нетърпение се очакваше да се получи отговор.

Митко бе нетърпелив. Понякога по два пъти и повече изтичваше до пощенската кутия, поставена на входната врата, за да види, дали някой не му е писал.

Така Митко се научи да пише.

Забележителният музикален талант на Жорж Бизе толкова ярко се проявил в детството му, че го приели в Парижката консерватория на девет години. На 12 години Бизе завършил обучението си и станал професионален композитор.

Един малко успешен композитор се изказал за Бизе за преждевременния му талант с думите:

– Който рано е разцъфтял, то и рано ще престане да цъфти.

– Очевидно е, че той прави сметка да разцъфти не по-рано от 70 години, – разсмял се младия композитор, когато му предали тези думи.