Курса на еврото скача, на долара също. Хората бързо обменят валута, мнозина са в паника.
Хора създали бизнеса си през 90-те години на миналия век също са загрижени, но относно тези събития те звучат така: „Преживели сме доста кризи до сега ….., ще преживеем и тази“.
Какво отличава тези хора от другите, които изпадат в истерия. Те са разбрали нещо много важно през всичките тези години, че е важно колко си ценен за другите.
Например, вие сте хлебар, печете хляб. Без значение каква криза ще мине, продуктът от твоята работа, ще бъде търсен. Всичко останало е въпрос на техника – за хеджиране на валутния риск, коригиране на плановете …
Тъй като не можем да променим външните обстоятелства, можем да се приспособим към тях и то с минимални загуби през този период на нестабилност, който със сигурност завършват рано или късно.
В цялата тази истерия около парите, струва ми се, много често хората забравят този прост принцип. Това, което създаваш и произвеждаш, колко ценно е за другите хора?

Не се благодари само веднъж в живота или на празник, само защото е наречен празник на благодарността. Това трябва да бъде навик на всеки човек. Колкото по-дълбоко разбираме Божията любов, толкова по-благодарни започваме да ставаме.
Можем да благодарим на Бога във всяко обстоятелство, защото Бог е в контрол. Той може да отдели доброто от злото. Може да обърне глупавите ни грешки, които правим, в нещо важно за нас и другите. Без значение какво ще се случи, Бог няма да спре да ни обича. Има стотици неща, за да бъдем благодарни при всякакви обстоятелства, дори когато обстоятелствата не ни изглеждат добри.
Благодарността винаги изгражда по-дълбоки връзки между нас и други хора, и между нас и Бога.
Ако искате да бъде по-близо до някой, започнете да му благодарите. Напиши му малки бележки за насърчение.
Библията ни казва: „насърчавайте се един друг и се изграждайте едни други“. Като насърчаваме другите, ще открием, че Бог изгражда в живота ни, дълбоки взаимоотношения с Него и останалите хора.

Децата са като някоя завоевателна армия. Те нахлуват в нашето пространство и след някакви си 70-80 години напълно го завоюват.
Те са невероятни със заключенията си, защото нямат достатъчно опит и знания в този свят.
Изключително остроумни и находчиви са, бързо се ориентират в обстановката и „мъдро“ отчитат обстоятелствата.
Ето ви и пример за това:
Питат тригодишната Надя:
– Надя, каква ще сте станеш, когато пораснеш?
С чувство на достойство тя отговаря:
– Надежда Петрова!

Не става дума за ограничаване правата на мъжете, а за система от навици, която мотивира еднаквото поведение при еднакви обстоятелства, т.е. за изграден стереотип.
Но това все пак е шега.
Е, поне така се надявам.
Как мъжете сортират дрехите за пране?
Обикновено на две купчини:
– мръсно;
– мръсно, но може още да се носи.

Разхождах се. Слънцето ласкаво светеше. Усещаше се лек ветрец, а на небето нито един облак. Настроението ми бе отлично. Бавно си вървях и мечтаех.
Внезапен детски рев прекъсна идилията.
На купчина пясък, отчаяно плачеше малко момченце.
При него притичаха две момиченца.
– Момченце, защо плачеш? – попита едната.
– Загубих си топката, – плачейки обясни детето.
Докато първото момиче изяснява при какви обстоятелства и как е загубил малкия топката си, втората успя да я намери.
Момичетата дадоха топката на момченцето и започнали да го успокояват:
– Не плачи, иди си в къщи и мама ще ти даде нещо вкусно.
– Нямам майка! – продължава да подсмърча малкият юнак.
– Е, тогава татко, може да ти даде нещо!
– Нямам баща!
Стана ми тъжно. Толкова е малък, а няма нито майка, нито баща. Животът понякога е доста жесток.
Моите размишления бяха прекъснати от силния вопъл на детето:
– Аз въобще си нямам никой. Всички те отидоха до магазина…..