Нищо не е така показателно за нашият морален и духовен облик, както честността. Честният човек не се облагодетелства за сметка на другите хора.
Ейбрахам Линкълн като млад работел в малък магазин на село, където освен задълженията си в магазина, изпълнявал и ролята на касиер.
Една вечер, когато броял парите в касата, забелязал, че сумата е превишена с няколко цента. Той дълго мислил, от къде може да се е взел този излишък. Накрая сметнал, че е направил грешка и решил да даде разликата от парите на една възрастна жена. Облякъл се и тръгнал.
Отишъл в дома на жената и се оказало, че тези пари в действителност били нейни.
Когато хората разбрали за постъпката на Линкълн, го нарекли „честният“. По-късно той заслужил доверието на цялата страна и бил избран за президент на САЩ.
Честността е много ценна пред Бога и човеците. Тя има положителен ефект върху моралния живот на човека. Прави човека сериозен, искрен и правдив във всички сфери на живота.

Жорж Санд е псевдоним на Армандин Орор Люсил Дюпен, по мъж Дюдеван.

Тя е френска писателка от 19 век. Героините на романите й са силни независими от мъжете жени. Описвала ги е с мъжки имена.

Първоначално Орор е писала своите съчинения заедно със своя любовник Жюлес Сандоз, В съавторство със него е създала „Комисар“, „Роза и Бланш“. По-късно писателката е написала романа „Индиана’ под, който Сандоз не пожелал да се подпише.

От този момент Орор избира мъжки псевдоним, вземайки за фамилия Санд и име Жорж. От тогава в литературните кръгове Орор Дюдеван наричали именно така Жорж Санд.

Тя не само приела мъжки псевдоним, но и започнала да се появява в обществото с мъжки дрехи. Разводът й през 1835 г. и свободното й поведение допринасли за нейния, донякъде скандален за епохата облик.

Доста отдавна в европейските градове се украсяват улиците по време на празниците, но не само тогава. Това става и през делничните дни. Такава тенденция обхваща много градове. Появил се е стремеж да се измени скучния облик на улицата. Яркото и красиво оформление предизвиква радост и оптимизъм. Такива места са винаги популярни.
Хората са привлечени от светлината и празничната атмосфера, в кафенета, клубове и ресторанти украсили за празника своя интериор. И не само това, но и пътеките водещи към тези заведения са накичени с ефектно светещи дървета, от които се създават цели алеи и композиции, съчетани със светодиодни фигури.
Причината за популярността на светодиодните украшения е тяхната икономичност, електрообезопасени са, устойчиви са на студ и падането на напрежението в електромрежата и други негативни фактори.
Освен това са практични, играят ролята на лампи и фенери. Светенето на такива дървета се вижда на голямо разстояние.
Важно е също, че те са лесни за инсталиране и удобни за транспортиране.
Ако можем да превърнем ежедневието си в приказка толкова лесно, защо не го направим?

В Афганистан и Пакистан съществува традиция да се възпитават момичета като момчета.
Към такова средство прибягват семейства, където се раждат толкова много момичета, че според местните обичаи, това се считало за позор  на семейството.
Такова момиче получава мъжко име, облича се в мъжки дрехи, подстригват я късо. То може да се появява на публични места, да ходи на училище и да спортува.
При настъпване на пубертета, тези момичета си възвръщат женския облик, лишавайки се от всички мъжки права, а след това се омъжват.
Често те не стават добри съпруги, защото не са се научили да готвят, да шият  и да вършат домакинска работа.

Роза бе станала едно повехнало и ронливо цвете. Тя бе разцъфнала преди петдесет и пет години. От тогава е съхранявано грижливо между страниците на една стара книга. Е, допускате ли, че е възможно тази полувековна роза да разцъфти някога пак?
Глупости! Със същия успех можеш да попиташ дали сбръчканото лице на една старица може да цъфне пак.
Но вижте! Розата попадна във вода незнайно от къде появила се….  Отначало цветето легна леко върху повърхността на течността и като че не поемаше някаква влага. Скоро обаче започна да се забелязва някаква странна промяна. Смачканите и сухи листенца на цвета се раздвижиха и започнаха да се обагрят във все по-плътен пурпур, сякаш цветето се пробуждаше от някакъв сън.  Тънкото стъбълце и листата му позеленяха и станаха така свежи, каквито са били преди педесет и пет години.
То сякаш бе току-що разцъфнало, защото някои от нежните му червени листенца срамежливо се къдреха около влажната пъпка, върху която блещукаха две-три капчици роса.
Каква е тайната? Никога ли не сте чували за извора на младостта? Оня, дето испанският пътешественик бе ходил да търси преди два-три века?
И намерил ли го е? Не, защото не го е търсил там където трябва.
Прочутият Извор на младостта е засенчен е от няколко гигантски магнолии, които независимо от това, че са на безброй столетия, се поддържат свежи от свойствата на тази вълшебна вода.
Именно в такава вода розата възвърна предишния си облик…..