В Художествената галерия в Берлин има една картина, на която е изобразен млад ездач, който лудо галопира по тесен път. Той преследва облак под формата на красиво момиче, което го примамва с рога на изобилието, който държи в ръката си.
Примамен от рога, юношата не забелязва, че пътя свършва и опира на тясна греда прехвърлена над пропаст.
Младежа вече догонва девойката и протяга ръка опиянен от победата. Само миг и конника ще рухне в пропастта.
Ние сме като този луд ездач, гонейки щастието, успеха, богатството и наслажденията, пренебрегваме лекомислено бдителността, умереността и разумността.

Компаса е едно от предимствата на цивилизацията. Историята за неговото появяване се губи някъде из вековете. Разбира се, нищо не стои на едно място и всяко устройство се развива. Но новите технологии не са отишли много по-далеко от магнитната игла, плаваща върху парче корк в компаса.
Традиционните аналози на съвременния компас имат един нерешен проблем. Когато компаса се намира близо до голям магнитен предмет, точността му може да бъде нарушена.
Очевидното решение на дадения проблем се явява разработката на компаси, които не използват магнити. Именно с това са се заели и учените.
На група физици им се отдало да създадат принципно нов компас, в които средството за измерване е светлината по-точно лъч, които минава през облак от нагрети атоми.
При преместване, атомите ще изменят положението си в облака, реагирайки на магнитното поле на земята. При това реакцията им спрямо другите магнити  ще бъде много слаба.  Следователно, ъгълът на падане и размера на светлината, минаваща през облак от атоми, ще бъдат различни, и следователно, тези показатели могат да се използват за определяне на посоката.
Въпреки че технологията е в начален стадий идеята изглежда доста дееспособна. Така, че е възможно след няколко години да видим нови компаси и навигационни устройства, в които тя да се прилага.

Най-близкият до Загреб вулкан е навярно Везувий. Но в Хърватия са решили да стартират свой собствен активен вулкан. Не си мислете, че ще копаят по-дълбоко за повече магма и то в центъра на Загреб. Вулканът ще бъде напълно спокоен и функционален. Това ще бъде стадион „Синия вулкан“.
Такъв вид вулкани сега са на мода в Европа. Може би сте чували за електростанция във Великобритания, която ще бъде построена във формата на „огнедишаща планина“. Сега хърватите са решили да си построят стадион във формата на вулкан и то в син цвят.
Това не е просто стадион с оригинална архитектурна форма, а истински вулкан. Не напразно казват, че на кой да е стадион по време на футболен мач „бушува вулкана на страстите“.
Този стадион ще бъде изграден от „леки“ материали, стоманени въжета, EFTE  панели и купол изработен от поликарбонат. Стените му ще бъдат направени от рециклиран каучук покрит с гофриран алуминий, боядисан в син цвят. Съдейки по цвета тази постановка ще стане домашен стадион на загребския футболен клуб „Динамо“.
Над Синия стадион ще има дирижабъл във формата на облак, летящ над „чашата“ на стадиона. На него ще бъдат поставени камери, които ще отразяват най-интересните моменти от всеки футболен мач и слънчеви батерии даващи необходимата енергия на стадиона.
Освен това около футболното игрище ще бъдат прокарани писти за скейтборд и трасета за планински катерачи.