Като повечето деца Веска жадуваше за обичта и вниманието на родителите си, но баща ѝ обичаше повече алкохола.

За да се справи с тези отклоненията в дома си, тя се научи да жадува за храна.

Тази техника на оцеляване я подведе. От нещастна се превърна в безнадеждна.

Хранителното разстройство разруши тялото и живота ѝ.

От отличничка, вицепрезидент на студентския съюз, звезда от софбола, се превърна в отпаднала от колежа и резервна скамейка.

– Уморих се да живея живот ориентиран към постижения, – крещеше Веска.

Отчаяна за отговори, тя се регистрира в център за лечение.

Там Веска за първи път чу:

– Има само Един, който може да промени живота ти.

Тя предаде живота си на Исус. От този момент следваше Неговите напътствия за всяка стъпка на възстановяване.

Днес тя благодари на Господа за благодатта и новия си живот.

– Който не е перфектен, – усмихваше се Веска, – но е прекрасен. Само Исус може да задоволи нуждите ми за приемане, утвърждаване, одобрение и обич.

Животът в Христос наистина е пътят към възстановяване на живота. Той обещава мир и го дава, когато го търсим за тази цел.

Митко въздъхна:

– Хората в нашия свят търсят любов. Всеки от нас се нуждае да обича и да бъде обичан. Но любовта я търсим на грешни места.

– Очакваме обич от родители, дете, съпруг, приятели, …., – добави Здравко.

– Да, но родителите ни остаряват и умират, – тъжно се усмихна Митко. – Децата порастват и създават свои семейства, за които се грижат. Съпрузите са заети с работа или са много изморени. А приятелите в повечето случаи са повърхностни и егоистични.

– Кой може истински да разбере, каква е нуждата на човешкото сърце? – попита Здравко като прибави. – И кой може да я задоволи?

– Къде се намира истинската любов? – смръщи вежди Митко.

Отговорът бе:

– Любовта се намира в сърцето на Бога и Той я излива изобилно върху нас.

Семейството на Петрана имаше сериозни трудности. Тя бе забелязала, че баща ѝ се моли за помощ от Бога.

В спалнята на родителите ѝ имаше надпис:

„Молитвата променя нещата“.

Петрана гледаше как баща ѝ се моли с нарастваща интензивност и се зачуди:

– Наистина ли молитвата променя нещата?

Проблемът, с който се бе сблъскало това семейство, се превърнало в криза.

Бащата продължавал да се моли, но надписът в спалнята бе сменен:

„Молитвата променя мен“.

Молитвата не е просто да изсипеш всичко, което искаш, на Исус. Те е предназначена да ни промени. Чрез нея общуваме с Господа, за да може Той да остави Божествения Си отпечатък върху нас.

Чрез молитва Бог може да изпълни сърцата ни, които са закоравели от непростителност или болка, с преливаща обич и желание. Той вдъхва лечебен живот в нас, ограничаващите стените падат и твърдостта се топи, давайки ни благодатта да преминем през трудни времена заедно с Него.

Исус е царя, Който взема остатъците от всичко, което Му донесем.

Не се присмивайте на това, което Му предлагате. Просто донесете всичко и ще бъдеш изумени.

Няма друг Бог като Него.

Той наистина приема приносите на счупените ни неща и ги превръща в нещо красиво.

Разбира се, Той е достоен за нещо повече от нашите счупени парчета, но никога няма да ни отблъсне.

Двадесет и четири часовият цикъл на новините процъфтяват от тревожност и страх.

Социалните медии разпалват семената на недоволство и завист, които лежат дълбоко в сърцето ни.

– И все пак, – казваше си с надежда Емил, – ние изпълнени с Божия Дух, сме предназначени да търсим живот, когато всичко, което виждаме, е смърт. Поканени сме да видим доброто в света, знаците на Божието царство, които нахлуват едва доловимо и дискретно.

Баща му често му напомняше:

– Като тези, които са били съживени от смъртта, ние сме предназначени да живеем и отразяваме, преследвайки смислени взаимоотношения, които внасят живот в света и се отдаваме на призвания и хобита, които сочат към истината, че Бог винаги е там, където някога е царувала смъртта.

Емил се усмихна:

– Ние не заслужаваме любов, но тя промени начина, по който се отнасяме към другите, особено към онези, които се борим да обичаме. Ако Бог може да ме обича в най-лошия ми момент и да види в мен добро и красиво бъдеще, мога ли да направя същото за онези, които се нуждаят от обич?

Всеки от нас има хора в живота си, които са източник на болка или конфликт.

Може би често отчаяно сме заявявали:

– Те просто никога няма да се променят. Оставени на себе си, това е абсолютно вярно. Мъртвите хора не живеят. Тоест, те не живеят, освен ако
Авторът на живота не ги погледне влюбено и не вдъхне живота си в дробовете им.

Можете ли да поддържате надеждата точно в този момент, че Господ копнее да извърши точно това дело днес, както го е правил и преди?!

Борис се бе надвесил над масата и четеше нещо съсредоточено. Изглежда текстът поглъщаше цялото му внимание.

Изведнъж той вдигна глава, погледна брат си Недялко и го попита:

– Знаеш ли как се нарича човекът, който изработва струнни инструменти?

Недялко само повдигна рамене.

– Нарича се лютиер.

– Много странно звучи, – каза Недялко.

А Борис започна да преразказва, това, което бе току що научил:

– Лютиерите са невероятни майстори, които изпипват до съвършенство инструментите, които правят. Но колкото и изкусен да е един лютиер, ако няма в ръцете си подходящо дърво, всичко е напразно.

– И какво дърво са използвали? – попита Недялко.

– Алмугово, – наперено отговори Борис. – Между даровете на Савската царица е имало и такива дървета. От тях Соломон заповядал да направят арфите и псалтирите за певците в Божия дом.

Недялко завъртя глава:

– Скъпоценно дърво, превърнато в прекрасен инструмент, в ръцете на виртуозен музикант. Това не е ли всичко нужно, за да бъде прославен Бог?

Борис се почеса по главата:

– Ами ако и най-скъпото дърво, превърнато в най-съвършения инструмент в ръцете на виртуозен лютиер, е само “мед що звънти и кимвал що дрънка”?

– Искаш да кажеш, че в сърцето му няма обич към Спасителя? – попита Недялко.

– Това имах предвид, – съгласи се Борис. – За да хвалиш и прославяш Господа, е необходимо, да Го обичаш с цялото си сърце.