Има само един начин за това. Той е да се разбере дали обещанията, които са дадени не са били просто думи. За да направите това, трябва да се даде време на човека да прояви себе си.
Разбира се, истинската любов се определя от действията, които извършваме спрямо нашият любим в момента, когато той преживява огромни трудности и скърби в живота.
Истинската любов означава не само да сте живели заедно в продължение на много години, броят на децата или нещо друго, това са взаимоотношения между двама души, които се основават на взаимното разбирателство, приемане и грижи един за друг.
Истинската любов е умение да се създава хармония и блаженство помежду ви. Едва ли някъде можете да намерите идеални отношение, които да се формира от себе си, защото истинската любов идва само за тези, които са готови да работят неуморно  за нея.
Финансови проблеми, ежедневието, болестите, различни големи и малки проблеми, и притесненията са най-добрите катализатори показващи пукнатините и дупките, а понякога дори огромни пропасти и скали, на вашата планета, наречена Любов.
Само истинската любов, преминавайки през всички мъки и лекувайки раните, продължава да расте от ден на ден и достига до немислими размери.
За да намерите истинската любов трябва да бъдете открити и честни и, разбира се, да имате в себе си любов, за да я споделите със своя избраник.

Утро. Светло е и мирише на пролет. Странно на двора е като лято. Независимо от светлинната, спуснатите щори създават впечатление, че навън е нощ.
Тя побърза да стане, да се умие и да се приведе в ред. И ето я пред нас, съвсем открита. По това време на деня тя е такава, каквато е. Обикновенно оставаше сама със мислите си.
Всичко, което си мислеше в момента бе свързано с неопределимото желание да снеме маската на безразличието и апатичността от своето лице. Искаше й се да премахне унинието. Защо да не живее по-ярък и живописен живот от този, който живееше сега?
Бавно вдигна ръцете си към лицето, а в същото време си мислеше: „Струва ли си да махна маската от лицето си“? Може да бъде много болезнено.  Навярно тя е сраснала с истинското й лице.
След като събра волята си, тя направи първия напън. На тези места, къде успя да свали маската от лицето си окончателно, кожата закърви силно. Лицето й бе в белези и ожулвания. Болката, която изпита от видяното, бе много по-голяма от тази, която изпита при сваляне на маската. Страшно е да видиш себе си без маска, целия в белези.
За да не измъчва душата си тя решила да надене нова, по-весела маска „Маската на надеждата“. С нея тя вярваше, че ще стане по-весела и жизнерадостна.
И така тя заживя с тази маска по цял ден. Въпреки това новата маска предизвикваше мазоли и подсещаше за старите рани. Носенето на тази маска всеки ден, ставаше все по-трудно и по-трудно. Но момичето като че ли нехаеше за това. Нали всички са добре и са щастливи, нека я виждат и нея щастлива.
Тя си даде обещание да бъде все така, но не можа да сдържи обещанието си. Един ден маската започна да кърви и да се разрушава. Тези болки бяха още по-жестоки, отколкото преди, но девойката не им обърна внимание.
Когато от лицето й не останало нищо върху, което да надена поредната маска тя се замисли.
Възможно е да е била красива. Кой знае, какво е било истинското й лице? …Но ние познаваме само това лице, което бе покрито с белези….