Всяка вечер Тони заедно с малката си дъщеря Пепи и съпругата си Дени се покланяха на Бога, пейки песни. Тони имаше ужасен глас, но това не смущаваше останалите. Четяха Библията и се молеха.

Една вечер Пепи се усмихна и погледна към баща си:

– Радвам се че имам татко на земята и Татко на небето, които много ме обичат. Щастлива съм, че мога да говоря с вас по всяко време, когато поискам. И когато ме чуете, веднага ми се притичвате на помощ. Лека нощ.

Малкото момиченце затвори очи и заспа.

Тони бе очарован. Бог му бе проговорил чрез малката му дъщеря:

– Чрез устата на дъщеря ти съм ти отредил сила заради зложелателите ти, за да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.

Тони падна на колене и тихо промълви:

– Благодаря ти, Господи, че споделяш с мен името си „Баща“ или „Татко“. Това откровение за моята роля придобива ново и по-значително разбиране за това. Любовта на Пепи към мен като земен баща, няма да намали тази към Теб, дори ще бъде по-силна. Тя знае как да се моли, защото за нея това е разговор с Баща, Който я обича.

Тони бе развълнуван.

– Боже, Ти си не само мой Баща, но и на моята дъщеря……

„Ако искам истински да се моля, – мислеше си той, – трябва да се поуча от детето си. – Моят ум и сърце трябва да се фокусират повече към опознаването Ти, а не на това как се моля…“

Този ден Тони научи важен урок от дъщеря си.

– Всеки от нас може да представи нуждите, страховете и радостите си на Баща, Който ни обича и винаги намира време да ни изслуша и помогне.

Дейвид Уинстън бе добър в професията си. Той работеше предимно в Африка, където организира няколко болници. В тях лекуваше всички болести и травми, за които можете да се сетите.

Много от неговите пациенти бяха излекувани и се спасиха от смъртта, благодарение на компетентните му грижи, …… но Дейвид задоволяваше само физическите нужди на хората.

И ако това бе цялата му дейност, то усилията му щяха да бъдат безполезни.

Уинстън бе мъдър човек.

Един ден си каза:

– На човека му е дадено веднъж да умре, а след това настава съд. За тези хора, които лекувам трябва да се предприеме и нещо друго.

Той доста мисли по въпроса, как точно трябва да постъпи. Помоли се на Бог за мъдрост и един ден в Дейвид разпореди:

– Всички мои пациенти трябва да посещават параклиса в болницата. Там ще слушат библейски урок и ще се запознават с Евангелието на Исус. За тези, които не могат да стават от леглата си, да се изпраща човек, който да споделя Благата вест с тях.

Така стотици и хиляди мъже и жени приемаха Исус за свой Господ и Спасител. В болницата научаваха за любовта и милостта Божия.

Можем да спомогнем за изцелението на тялото, но ако не се погрижим за духовните нужди на човека, начинанията ни ще бъдат напразни.

Ралица плачеше в стаята си. Майка ѝ тихо влезе, погали я по-главата и я прегърна.

– Те ми се присмиват……никой не ме харесва, – хлипаше Ралица.

– Хубава е да търсиш одобрение, – каза спокойно майка ѝ, – но е много важно от кого точно го търсиш.

– Лошо ли е да очаквам похвала от другите?

– Не, когато успеем да спечелим одобрението на околните, се чувстваме прекрасно и светът изглежда някак си по-хубав.

– Ти постоянно ме хвалиш дори и за малките неща, които върша и това ми помага да продължавам напред, – отбеляза Ралица.

– Усещането, че сме ценни ни кара да летим, – усмихна се майка ѝ.

– Да, но не всички ще те одобрят, – тъжно каза Ралица.

– И това за теб е катастрофално?

– Да … Може би търся одобрение от неправилните хора?

Ралица въздъхна тежко и погледна с надежда майка си.

– Хората не могат да ти дадат одобрението, от което се нуждаеш. Само Бог може да задоволи тази твоя нужда.

– Какво ли не съм опитвала да правя, за да се харесам на останалите ….

– В момента, в който приемеш Христос за свой Спасител и Го направиш Господ на своя живот, ти вече си одобрена от Бога, понеже от този момент нататък, ти си Божие дете.

– И това е всичко?!

– Може би вече си чувала всичко това преди. Днес обаче Го приеми. Така ще имаш всичкото одобрение, от което някога ще се нуждаеш. То няма да бъде разклатено или да изчезне. Твоята стойност е гарантирана и сега можеш да си починеш в благоразположението на Бога.

Ралица прегърна майка си и тихо прошепна:

– Нямам нужда от ничие друго одобрение освен от твоето, Господи.

Докато ровеше в боклукчийската кофа за бутилки, хартия или други неща, които можеше да предаде на изкупвателния пункт Манчо намери малък пакет в който имаше пачка от столевки.

Кой имаше повече нужда от него сега за пари?

Но той реши друго и се насочи към дома, където приемаха бездомници като него.

Предаде пакета с парите на управителя на приюта и му каза:

– Трябва да се издири собственикът.

Управителят бе на друго мнение, но като видя сериозното лице на Манчо неохотно се съгласи:

– Добре, ще отида до полицията. Нека те го издирят.

Скоро този, който чиито бяха парите, си ги получи.

Честността на Манчо не остана тайна и местите вестници отразиха новината.

Това предизвика спонтанна щедрост в малкия град и околностите му. Чу се и в столицата.

Богати бизнесмени започнаха да даряват щедро нуждаещи се и подкрепяха множество благотворителни мероприятия. Не забравиха и Манчо.

Каква ирония! Бездимният Манчо, които бе безкористен преподаде най-важният урок по благотворителност.

Нека помолим Господа, да ни помогне да бъдем с отворени ръце и сърце, за да бъдем Неговите ръце и да отразяваме Неговото любящо сърце за този свят.

Дани гневно размахваше ръце и гледаше намръщено дядо си:

– Моли се, моли се, ….. писна ми. Дядо, нали Бог знае всичко, защо трябва да му казвам от какво имам нужда?

Старецът се усмихна и погали внука си по главата.

– Ела да седнем, – покани той ядосаното момче.

– Дядо, но нали ….. – започна да мрънка Дани.

– Бях младеж, когато и аз се бунтувах като теб, – каза дядото.

– Ти, това е невъзможно, – реагира бързо Дани.

– Възможно е. Мъдростта идва с годините, когато си бил по-дълго в общение с Бога.

Дани зяпна изненадано дядо си.

– Един ден, тогава бях тинейджър, застанах пред Господа и Го попитах направо: Защо искаш молитва за всичко? Защо не правиш нищо без молитва?

– И какво ти отговори Той?

Дани бе ококорил очи и с нетърпение очакваше, да разбере това, което и него го вълнуваше.

– Невъзможно е да Ме обичаш, без да имаш желание да Ме потърсиш. Как можеш да казваш, че Ме обичаш, а цели дни да не Ми обръщаш внимание.

– Така е, – призна си Дани, – ако обичам някого, няма да се срещам и говоря с него по задължение и насила. Ето с Петьо като се съберем не млъкваме. Имаме толкова много неща да си казваме, че двамата трудно ни разделят, когато ни викат за ядене.

– Молитвата е барометъра на истинската любов, която ни привлича в Божието присъствие, – добави старецът.

– Дядо, аз обичам Бога, – каза Дани с наведена глава. – Съжалявам, че досега съм Го пренебрегвал и не съм Му отделял достатъчно внимание. Ще го търся по-често, не само да му се оплаквам или да искам нещо от Него, а ще споделям всичко, което ме е развълнувало или ми е направило впечатление.

Старецът се зарадва на думите на внука си. Сега бе сигурен, че внукът му искрено ще следва Господа.