Една нощ човек се въртял в кревата си не можел да заспи. Явно го безпокояла някаква мисъл.
Изведнъж той казал силно:
– Има ли Бог?
Тишина.
След това:
– А може би Го няма?
След известно време отново:
– А може все пак да Го има?
Това продължило дълго време.
Изведнъж се раздал глас от небето:
– Няма Ме, спи вече!!
Полусянката попитала сянката:
– Защо преди гледаше надолу, а сега нагоре, по-рано връзваше косата си, а сега си ги разпуснала. Преди седеше, а сега стоиш. По-рано се движеше, а сега си почиваш.
Сянката отговорила:
– Защо ме питаш за такива дреболии? Аз се движа и това е всичко. Така съм устроена, а защо не знам. Може би съм подобна на кожата на змия или люспите на цикада. А може и по нищо да не си приличаме. Когато е тъмно и през нощта аз изчезвам, а през деня и когато има светлина се появявам. Не завися ли от тях? А те от какво зависят? Те идват и аз също. Те си отиват и аз с тях. Когато доминира сила, аз се уподобявам на нея. Тъй като ние произхождаме от сили, защо сте се хванали да ме разпитвате?
Една нощ се запалил хотел и хората, които се намирали в него избягали навън по пижами и нощници или загърнати в чаршафи.
Двама мъже стояли наблизо и гледали огъня.
– Преди да избягам, – казал единият, – аз влязох в няколко стаи и намерих там много пари. Хората не мислят за пари, когато са в паника. А парите, когато попаднат в огъня, стават на пепел. Тогава взех всички пари, които можах да намеря. Никой няма да се сърди, че съм ги взел.
– Вие не ме познавате, – казал другият човек, – дори не знаете кой съм аз.
– А вие къде работите?
– Аз съм полицай.
– О, – казал първият.
Той бързо поразмислил, а след това казал:
– А вие знаете ли кой съм аз?
– Не, – казал полицая.
– Аз съм писател и разказвам неща, които никога не са се случвали.
Мартин се разбра с Елена да се срещнат пред гара. По-рано той не бе виждал това момиче. Дори нямаше никаква представа как изглежда.
Запознаха се в чата и всяка нощ до късно разговаряха чрез компютрите си. Имаха доста близки интереси и неща, които и двамата харесваха. Затова решиха накрая да се запознаят лично.
– В два часа пред гарата под часовника, – предложи Елена.
– Добре, – съгласи се Мартин, – там ще се видим.
Мартин дойде на мястото на срещата десет минути по-рано. Той звънна по телефона на Елена и ѝ обясни:
– Аз съм със черни джинси и жълто яке, чакам те.
– Добре, – каза Елена, – А моето яке е синьо с жълти ленти.
След няколко минути пред Мартин застана слабичко момиче с пуловер без яке и му се усмихна:
– Здравейте! Аз съм Елена. Мен ли чакате?
Мартин се смути:
– Навярно вас.
Срещу него се усмихваше красиво и нежно създание, но то не отговаряше на описанието на тази, която очакваше.
След кратка пауза Марин попита:
– А къде е синьото яке с жълти ленти?
– В къщи, – отговори Елена. – Аз само по принцип казах, че имам синьо яке с жълти ленти.
Изглежда Елена не се бе съобразила, че трябва да даде някакъв белег, по който да бъде разпозната. За нея бе важно, че е поканена на среща от момче и че трябва да се видят пред гарата.
Мартин чакаше едно момиче, а се появи като че ли друго. При такова „конкретизиране“ на нещата можеха и да се разминат.
Финландският град Кеми, разположен в Лапландия, кани гостите си в един необикновен хотел.
Хотелът Seaside Glass Villas приема първите си посетители в началото на декември. Това е комплекс от 27 стъклени иглута, с прекрасен изглед към крайбрежието на Ботаническия залив. Ако извадят късмет, гостите могат да се насладят на всичките цветове на северното сияние.
Всеки дом има площ около 20 кв. метра. Тук е осигурена уютна спалня, мини кухня оборудвана със всичко и тоалетна. Гостите могат да ползват още безжичен достъп в интернет и iPad. Използването на лаптопи, смартфони, таблети и друга техника от този вид е разрешено само в стаята.
В инфраструктурата на Seaside Glass Villas влиза финска сауна, трасе за ски и ледена пързалка. Освен това гостите могат да се повозят на шейни с елени или моторни шейни.
Удоволствието да поживее човек в такъв стъклен хотел е доста скъпо. Цената за стая на нощ е 600 евро.