Идваше края на смяната, когато Елена чу ясен мъжки глас:

– Ало, медицинската сестра!

Този глас идваше от стая номер 54. Мъжът не беше неин пациент и тя помисли, че вика някоя нейна колежка от своето отделение.

– Ей, русокосата, вас викам! – отново извика мъжът.

Когато влезе в стаята Елена видя дружелюбен човек, който седеше на леглото си.

– Помните ли ме? – попита болният, – вие бяхте моя медицинска сестра, само че тогава бяхме на долния етаж.

– Съжалявам, но аз работя само в интензивното отделение. Навярно сте ме объркали с някоя друга жена.

– Не, не съм сбъркал. Почакайте за минутка – и мъжът започна бързо да свива пръстите на едната си ръка, потропвайки леко с върховете им върху таблата на леглото. – Вашето име ….сега ще си го спомня.

Той погледна тавана, а след това се усмихна тържествуващо:

– Елена, нали така? Само, че имахте по-дълга коса.

Елена стоеше изумена. Преди два дена тя наистина бе подстригала косата си.

– Да, – неспокойно каза Елена.

Тя огледа внимателно мъжът и опита да си го спомни.

– Извинете, аз работя в интензивното и съвсем не ви помня.

– Всичко е наред, Елена. Радвам се , че ви видях отново. Ти беше в стаята  ми преди две седмици. Сърцето ми бе спряло, а ти го върна към живот. Помня как викахте някакви медицински термини и се опитвахте да разчистите пътя по коридора. След това взехте дефибрилатора и аз отново започнах да дишам.

Изведнъж спомена се върна. Само че мъжът изглеждаше малко по-различно. Очите му бяха зачервени, а лицето бе добило синкав отенък.

– Кой ви каза, че именно аз съм ви помогнала този ден? – позаинтересува се Елена.

Мъжът се засмя.

– Аз бях на тавана и ви наблюдавах. Вие имахте дълга светла опашка. А когато се обърнахте към апаратурата до леглото ми, видях красивото ви лице…. извиках ви, за да ви благодаря.

Някаква топлина се разля в тялото на Елена. Тя не можеше да разбере, как може човек, който е почти мъртъв, да я види и да я запомни.

Във влака „Лев Толстой“ движещ се по маршрута Москва – Хелзинки, започва да работи библиотека със съвременна руска и финландска литература. Проектът се реализира с подкрепата на финландското посолство в Москва.

В съобщение се казва: „От 5 февруари до 5 Април 2017 г. в номер на влака 31/32 “ Лев Толстой“ Москва – Хелзинки за пътниците ще работи истинска библиотека. Тя включва книги на съвременни финландски и руски писатели за най-различни възрасти, преведени на руски и финландски език съответно“.

Пътниците, за да получат книга за четене, ще трябва да я поръчат на кондукторът, като запълнят съответния формуляр на библиотеката.

Септември е деветия месец, но името му идва от латинската дума „септем“, която означава „седем“.

По подобен начин са дадени имената на октомври, ноември, декември, които произлизат от латинските числа 8,9 и 10.

Знае се, че в  Древен Рим годината е започвала на първи март, а имената на месеците съответствали на поредния номер.

И когато Юлий Цезар премества началото на годината на първи януари, месеците не били преименувани.

Бащата на Ваня стана наркоман, когато тя бе на 12 години. Тя растеше, а неговата зависимост ѝ създаваше проблеми. Разрушаваше живота ѝ.

Когато Ваня стана на 16 тя каза на баща си:

– Ако искаш да се пребориш с проблемите си, то позвъни ми и ще ти помогна с всичко, което мога, но само ако решиш.

Той грубо ѝ бе отговорил:

– Не се занимавай с мен, гледай си живота.

Веднъж по телевизията даваха някаква авария, в която била убита жена. След това дадоха описанието на автомобила, с който бе извършено убийството.

Ваня се облече и изтича до дома на баща си. Там завари колата му, на която единият прозорец бе разбит, липсваше едно от огледалата. Предния капак бе огънат, а предния фар го нямаше.

– Ясно, – каза си Ваня, – той го е извършил.

Тя знаеше как да постъпи, но я разкъсваше болката, че това е направил нейния баща.

Накрая набра номера на полицията и разказ всичко по телефона.

Полицаите веднага дойдоха и установиха, че това е същия автомобил. Ваня плачеше:

– Какво ще му направите, той не е бил на себе си?

– Чуйте, момиче, жената която е ударил, с последни сили е отблъснала дъщеря си, за да не пострада, но сама е попаднала под гумите на колата.

Ваня продължаваше да плаче. Тя знаеше, че е постъпила правилно, но знаеше и какво я очаква.

Баща и заради порока си бе унищожил едно семейство, но нейните близки нямаше да ѝ простят, че бе предала баща си.

Книгата е публикувана през 1968 г., а много от предсказанията ѝ са се сбъднали:

Функционираща компания – мрежа от хотели  „Хилтън“.

Създаден е таблет, който може да чете електронните вестници.

Повишени са адресните номера.

До 2001 г. компютър е бил способен да победи на човек на шахмат.

Бомбардирането на комета (астероид в романа) сонда (метални решетки) за изучаване на химичния състав.
В романа, астероида с номер 7794 е открит през 1997 година. В действителност, астероида (7794) Sanvito бе открит на 15 януари 1996 г.  Както и в романа, този астероид принадлежи към главния астероиден пояс.