В гората няма ветеринарен лекар, а можи би това е за добро. В гората няма аптека, от човешка гледна точка. А кой лекува дивите животни?
Адаптацията на всеки вид го е научила на определени знания за билките и способности как да се избавят от раните. Личният опит на всяко животно се наслагва в наследствената памет.
Явно е, че и човек е придобил такива знания. До наши дни са се запазили рецепти на билкари и лечители. Тези знания за билките и отварите от тях не са резултат от научни лабораторни изследвания. А как са ги открили?
Понякога във всеки от нас се появява желание, вкусови предпочитания или отхвърляне на едно или друго растение, плодове и зеленчуци.
Устойчивостта на животните относно тяхното здраве е много по-голяма, отколкото при хората, но тя не е безгранична. За това зверовете и птиците прибягват до различни видове треви.
Така овцете, за да се отърват от чревните паразити ядат пелин. Куче охапано от змия в гората, намира трева, която действа като противоотрова. Животните различават растения, който действат слабително или предизвикват повръщане. Крави и коне ще прескочат, когато пасат, татула, бляна, горчивия репей.
Както винага „под ръка“ на животните е слюнката им, която е добър антибиотик. Кравата ближе току що родилото се теле, раненият звяр ближе раните си, а конете се ближат помежди си.
За да се избавят от паразити птиците се къпят в прах или сядат в мравуняк, където ги обработват мравките. По-големите животни живеят в сътрудничество с птици, които кълват насекомите по гърбовете им, в ушите и ноздрите им. Даже зъбите на крокодила се чистят от птичка.
Но въпреки съществуващата взаимна помощ, природата е жестока към тези, които са загубили силите си. Оцеляват и произвеждат потомство само по-жизненоспособните.

В Нова Зеландия птиците са били в огромно количество, днес те наброяват над 250 вида. Един от най-интересните представители е птицата киви, наречена аптерикс (apteriks). Името вероятно не е случайно избрано. Добре но нали това е птица и тя има криле защо тогава е наречена безкрила?
Кивито е малка кафеникава птичка с размери на малко пиленце. В добавка има дълъг и  тънък клюн. Въпреки названието си тази малка птичка има криле, скрити в перата. Но тя не лети с тях, защото не може,  с тях тя бяга по-бързо. Ето защо местните хора са я нарекли безкрила.
Тази птица притежава доста интересен орган. Накрая на клюна си има ноздри, които и служат така, както бастуна на слепия човек. Когато се движи, опипва с клюна си  наоколо, за да си намери червейчета.
Невероятни по размери са яйцата й. Изглеждат прекалено големи за тази малка птичка. Те са 13 сантиметра дълги и 7 сантиметра широки.
Невероятна птичка нали?