Точната дата на създаването на картината не е известна. Смята се, че тя е завършена около 1647-1651 години. Предполага се, че Веласкес рисува „Венера с огледало“ по време на посещението си в Италия, тъй като Инквизицията в Испания е забранила да се рисува голо женското тяло. Така  под влиянието на целомъдреният испански мироглед се  смята, че Венера е различна от италианската „Венера“. Тя е разположена с гръб към зрителя.
„Венера с огледало“ е единственият оцелял образът на голото женско тяло от Веласкес. В края на XVIII век тази картина е висяла в двореца на херцогинята на Алба, която по-късно послужила за вдъхновение за нарисуването на „Голата маха“. След смъртта на херцогинята я купил Годой, през 1813 г. била пренесена в Йоркшир.
През 1906 г. картината е купена от фонда на националните колекции – The National Art Collections Fund за Лондонската Национална галерия.
Интересна и страшна е историята на картината на Веласкес „Венера с огледало“. Тя не била в състояние да намери свой постоянен собственик. Хората, които са я купували, веднага след придобиването ѝ се разорявали, а някои умирали в ръцете на изнасилвачи и убийци. Трябва да се отбележи, че дори и музеите със страх се отнасяли към тази известната картина и рядко я излагали публично.
През 1914 г. картината е била повредена, от нахвърлилата се върху нея с нож, суфражетка Мери Ричардсън, но била напълно възстановена и се завърнала в галерията, където е и до днес.

Полицията в индийския град Агра задържал убиеца на местна жителка чрез помощта на папагала й. Разбирайки, че птицата се безпокои при поява на убиеца, полицаите успели да хванат убиеца.
Убийството на Шарми, съпругата на редактора на месно издание станало в дома й. Папагалът, намиращ се в дома, станал свидетел на убийството.
След убийството за папагала започнали да се грижат роднините на Шарми, сред които се оказал племенника й Ашутош Шарма Госвами. Всеки път, когато той минавал близо до клетката, птицата започвала да крещи и била неспокойна. Роднините се усъмнили, че нещо не е наред. Започнали да казват различни имена и когато казали: „Ашутош“, пернатото отново закрещяло.
За поведението на папагала било съобщено на полицията, която задържала заподозряния. Той се признал за виновен относно извършеното престъпление. Казал, че със свой съучастник поискали пари и цени вещи от Шарма. Страхувайки се, че жената ще се обади в полицията, той й нанесъл няколко удара с нож.

Стоманеното точило струва 5 лева, когато се превръща в подкова се оценява на 10 лева. Ако стане на игли, неговата цена става 35 лева. Превърнат  ли го в сгъваем нож, стойността му нараства до 320 лева, но ако направят от него пружина за часовник, той ще струва над 500 лева.
На какви промени трябва да се подложи това точило, за да придобие такава висока цена!?
Колкото повече го обработват, преминавайки под ударите на тежкия чук, а след това в нажежената пещ, мачкат го и притискат, полирайки го отгоре накрая, толкова по-ценен става.
Нека тази притча ни помогне да затихнем, да замълчим и да станем дълготърпеливи. Този, който е усетил тежките удари на живота е станал по-гъвкав и способен да дава плод.
Животът е една мистерия. Той би бил непонятен за нас, ако Бог не ни подготвя за дейности, изявяващи Неговата слава.
Запомнете: „Само струг, с добре наточени ножове, изпълнява най- деликатната работа.“

Защо нарязана хартия може да резне пръст и да доведе до много по-силна болка, отколкото порязването с нож
Причината е в ръба на хартията. Той остава не дълбока рана и се отделя съвсем малко кръв, но нервните окончания остават открити на дразненията от въздуха.
Ако се порежете по-дълбоко идват на ход други фактори.
Когато се порежете с хартия, на кожата се появяват много повече микроскопични повреждания, отколкото от острието на ножа. Освен това химическите вещества пропити в хартиените влакна дразнят допълнително.
Трябва да отбележим, че порязванията с хартия става върху върховете на пръстите, където са разположени много повече нервни рецептори в сравнение с другите часи на тялото.

Най-страшните „третяковски“ истории са се случили с известната картина на Иля Репин „Иван Грозни убива сина си“.

Много, които разглеждали тази картина виждали на пода в галерията „истинска“ кръв.

Когато картината била поставена в Третяковската галерия, започнали да стават странни неща. Едни от посетителите наблюдавайки произведението плачели, дтруги припадали, а трети губели съзнание….

На 16 януари 1913 г. станало нещо, което било извън очакваните реакции. Младият иконописец Абрам Балашов приближил един младеж и го порязал с ножа си. Балашов бил отведен в психиатрията, където след известно време починал.

Художникът Месоядов, който послужил за образа на царя, в гнева си едва не убил малкия си син. А Всеволод Гаршин, който Репин изобразил на картината като сина на Иван Грозни, загубил разсъдъка си и се самоубил като се хвърлил по стъпалата на едни стълби.

Сега с картините в Третяковската галерия нищо мистично не става.