Вечерта беше невероятно топла, а небето изпъстрено със звезди. Срещата на Ваня и Митко продължи доста дълго, но въпреки че тъмнината беше погълнала умореното слънце, двамата искаха да останат още малко заедно. Митко предложи:

– Хайде да отидем до близката закусвалня.

Избраха си по една пържола с малко гарнитура и седнаха на една маса, почти незабележима за хората, които влизаха,  притисната в ъгъла на заведението.

Ваня взе едно от хлебчетата и го разчупи на две, но Митко грабна ножа и разряза своето на две равни части.

Ваня погледна ножа в ръцете на Митко и се засмя:

– Знаеш ли едно време в Германия не е било прието да се реже картоф с нож.

– Много странен обичай, – каза Митко, за него това беше съвсем неразбираемо.

– Обичаят датира още от 19 век…, – започна Ваня, но после спря.

– От къде си сигурна, че това е истина? – с насмешка каза Митко.

– Попитах за това един мой приятел германец, който ми даде много странно обяснение, – каза Ваня неуверено.

– Вероятно е някоя дивотия, щом и ти се съмняваш в нея, – захили се Митко.

Много сериозно Ваня продължи:

– Той предполагаше, че ….. тъй като лицето на императорът приличало на картоф, рязането на картоф с нож напълно е било възможно да се приеме като обида на величеството.

– И ти повярва на това? – все още с присмех я наблюдаваше Митко.

– Тогава и аз се засмях, но по-късно попаднах на портрета на императора и си казах, че е възможно, обяснението да е вярно.

– Лицето му наистина ли приличаше на картоф? – ококори очи Митко.

– Да наистина беше като на картоф, въпреки че поне на мен ми заприлича на прасе.

Митко се хвана за корема и започна да се тресе от смях. Когато утихна каза съвсем сериозно:

– Представи си, на този император сутринта му сервират бекон. Той оставя настрана вилицата и ножа и казва с леко съжаление: „Не, просто не мога….“.

Изведнъж неудържим смях заля и двамата. Те се потупваха по раменете  и сочеха чиниите си, където ги чакаше по една златиста пържола, като не преставаха да се смеят.

Не знам дали смехът е здравословен преди ядене, но лицата на Ваня и Митко сияеха. Те излъчваха подкупваща радост, която те кара да се присъединиш към веселбата им.

Светлина в творбите на Александър Хардинг не е на заден план. Той не я използва и като инструмент. За него тя е основен сюжет във фотокартините му.
Светлината на художника е толкова плътна, че можеш да я прободеш с нож или да я боднеш с вилица.
Когато гледаш тези картини ти се иска да докоснеш, да почувстваш тази светлина
Насладете се на това невероятно изкуство.

Точната дата на създаването на картината не е известна. Смята се, че тя е завършена около 1647-1651 години. Предполага се, че Веласкес рисува „Венера с огледало“ по време на посещението си в Италия, тъй като Инквизицията в Испания е забранила да се рисува голо женското тяло. Така  под влиянието на целомъдреният испански мироглед се  смята, че Венера е различна от италианската „Венера“. Тя е разположена с гръб към зрителя.
„Венера с огледало“ е единственият оцелял образът на голото женско тяло от Веласкес. В края на XVIII век тази картина е висяла в двореца на херцогинята на Алба, която по-късно послужила за вдъхновение за нарисуването на „Голата маха“. След смъртта на херцогинята я купил Годой, през 1813 г. била пренесена в Йоркшир.
През 1906 г. картината е купена от фонда на националните колекции – The National Art Collections Fund за Лондонската Национална галерия.
Интересна и страшна е историята на картината на Веласкес „Венера с огледало“. Тя не била в състояние да намери свой постоянен собственик. Хората, които са я купували, веднага след придобиването ѝ се разорявали, а някои умирали в ръцете на изнасилвачи и убийци. Трябва да се отбележи, че дори и музеите със страх се отнасяли към тази известната картина и рядко я излагали публично.
През 1914 г. картината е била повредена, от нахвърлилата се върху нея с нож, суфражетка Мери Ричардсън, но била напълно възстановена и се завърнала в галерията, където е и до днес.

Полицията в индийския град Агра задържал убиеца на местна жителка чрез помощта на папагала й. Разбирайки, че птицата се безпокои при поява на убиеца, полицаите успели да хванат убиеца.
Убийството на Шарми, съпругата на редактора на месно издание станало в дома й. Папагалът, намиращ се в дома, станал свидетел на убийството.
След убийството за папагала започнали да се грижат роднините на Шарми, сред които се оказал племенника й Ашутош Шарма Госвами. Всеки път, когато той минавал близо до клетката, птицата започвала да крещи и била неспокойна. Роднините се усъмнили, че нещо не е наред. Започнали да казват различни имена и когато казали: „Ашутош“, пернатото отново закрещяло.
За поведението на папагала било съобщено на полицията, която задържала заподозряния. Той се признал за виновен относно извършеното престъпление. Казал, че със свой съучастник поискали пари и цени вещи от Шарма. Страхувайки се, че жената ще се обади в полицията, той й нанесъл няколко удара с нож.

Стоманеното точило струва 5 лева, когато се превръща в подкова се оценява на 10 лева. Ако стане на игли, неговата цена става 35 лева. Превърнат  ли го в сгъваем нож, стойността му нараства до 320 лева, но ако направят от него пружина за часовник, той ще струва над 500 лева.
На какви промени трябва да се подложи това точило, за да придобие такава висока цена!?
Колкото повече го обработват, преминавайки под ударите на тежкия чук, а след това в нажежената пещ, мачкат го и притискат, полирайки го отгоре накрая, толкова по-ценен става.
Нека тази притча ни помогне да затихнем, да замълчим и да станем дълготърпеливи. Този, който е усетил тежките удари на живота е станал по-гъвкав и способен да дава плод.
Животът е една мистерия. Той би бил непонятен за нас, ако Бог не ни подготвя за дейности, изявяващи Неговата слава.
Запомнете: „Само струг, с добре наточени ножове, изпълнява най- деликатната работа.“