Денят бе слънчев, но на Румяна съвсем не ѝ бе весело. Горещи сълзи се стичаха по бузите ѝ, а тихо хлипане разтърсваше неудържимо раменете ѝ.
Така я завари майка ѝ. Тя прегърна дъщеря си и нежно я попита:
– Какво ти е, Руми? Какво се е случило с теб? Защо плачеш?
Хлипайки Румяна вдигна подпухналите си от плач очи и тихо промълви:
– Мамо, Той мълчи? Защо не ми отговаря?
Руми се разрида още по силно. Майка и съчувствено я попита:
– Кой не ти отговаря?
– Бог мълчи ……., – истерично изкрещя Румяна.
Майка ѝ я притегли към себе си, я притисна до гърдите си и с много нежност обясни:
– Щом Бог мълчи, това означава, че Той ти е казал нещо, но ти не си му отговорила с послушание.
– Кога ми го е казал? – изненадано попита Руми.
– Той ти го е казал чрез Библията, проповедта на нашия пастор, когато си била в молитва, чела си книга, която те вдъхновява или си била насърчена и подкрепена от благочестив приятел. Но каквото и да е било, ти е трябвало да се подчиниш.
– Мамо, наистина тези дни Библията някак ми изглеждаше скучна, а когато се молех имах чувството, че молитвите ми отскачат от тавана и се връщат обратно към мен. Имах усещането, че Бог ме е напуснал.
– Тогава си припомни какво ти е казал и действай според него, – насърчи я майка ѝ.
– А ако не мога да си спомня? – плахо попита Румяна.
– Просто се обърни към Кръста с вяра. Изповядай греха на непослушание, независимо от това, дали е било умишлено или не. И помоли Бог да наруши мълчанието си в живота ти.
Руми изглеждаше вече по спокойна. Тя прегърна майка си и добави:
– Благодаря! Непременно ще послушам съвета ти.
И изтича в стаята си.
