Светът въпреки, че мрази Христовия народ, в обреченото си състояние може да бъде облагодетелстван само чрез него. Те са солата на земята. Предпазват обществото и културата от пълно разложение и света от възможността да стане по-лош от това, което е в момента.

Те са дадени от Бога, за да не могат останалите да се удавят в бълвоча и мръсотията, за които толкова много копнеят.

Не че християните знаят всички отговори, но горко на света ако Божия народ, каквито и недостатъци да има, не е в света.

Спърджън знаел това. Един ден някакъв агностик започнал да спори с него, като поставил под съмнение християнската му вяра.

Тогава Спърджън посочил неуспехите на нехристиянските организации да развият каквато и да е програма, за подпомагане на всички нуждаещи се. Като съпоставка той посочил много начинания в обществото, предприети поради евангелската вяра.

Разговорът завършил като перифразирал предизвикателството на Илия към пророците на Ваал:

– Бог, Който откликва на нуждаещите се в сиропиталищата, Нека Той е Бог.

И това сложило край на спора.

Веднъж учениците дошли при учителя си и го попитали:

– Защо лошите наклоности лесно се усвояват от човека, а добрите трудно и си остават негови слабости?

– Какво ще стане ако здравото семе се остави на слънце, а болното се зарови в земята? – Попитал учителят.

– Доброто семе оставено без почва ще погине, а болното заровено в земята ще порасте и ще даде лош плод, – отговорили учениците.

– Така постъпват и хората. Вместо тайно да вършат добро и дълбоко в душата да растат добри начални познания, те ги оставят на показ и ги губят. А своите грехове и недостатъци, за да не ги видят другите, ги крият дълбоко в душата си. Там те растат и поразяват човек в сърцето му. Но вие бъдете мъдри!

Един равин бил смятан от хората за Божий човек. Всеки ден пред вратата на дома му се тълпяли хора в очакване на съвет, изцеление или благословение от този свят човек.
Всеки път, когато равина говорел, хората жадно поглъщали всяка негова дума.
Въпреки това, в тълпата от поклоници имало един човек, който никога не пропускал възможността да критикува учитела. Той обръщал внимание на хората към слабостите на равина и се присмивал на недостатъците му. Постепенно учениците започнали да възприемат първенюто за въплатен дявол.
Случило се така, че един ден „дяволът“ се разболял и починал. Всички въздъхнали с облекчение. Външно хората скърбели като за случая, но вътрешно се радвали, че този неучтив човек няма повече да прекъсва вдъхновената реч на учителя и няма да критикува поведението му.
За голяма изненада на хората, равинът искрено скърбял. Един човек го попитал:
– Нима ти скърбиш за него? Той толкова те обиждаше и ти се присмиваше.
– Не, не. Защо трябва да скърбя за нашият приятел сега, когато е в рая? Мъчно ми е за мен. Той бе единственият ми приятел. Наоколо ме обкръжават само почитащи ме хора. Той бе единственият, който ме изобличаваше. Страхувам се, че без него ще престана да раста.

Тя  има твърде много недостатъци.

Например, прекъснати обеди и вечери, тревожни нощи и дълги, изтощителни часове на работа. Но тя си има и преимущества, защото животът на лекаря рядко бива скучен.

В сравнение с този на чиновника или на банковия служител той е пълен с разнообразни преживявания и е свързан с честа смяна на обстановката. Да не говорим за значението на работата от професионална гледна точка.

Освен това всеки момент може да се случи така, че служебните задължения да въвлекат лекаря в центъра на някоя драма или трагедия или в непосредствена близост с някое престъпление.

Избирате си любим, както си избирате апартамент. Когато влезете в него търсите недостатъци. А недостатъци винаги се намират.
Това става така, защото не сте полагали основата на строежа, не сте издигали стените, не сте поставяли покрива. Вие започвате да преустройвате всичко по ваше желание.
Рушите носещите подпори на неговата гордост, самоуважение и увереността в самия него.
Защо променяме нещата без да мислим и без да вникваме в конструкцията?….
И когато всичко започне да се руши, обвиняваме всичко друго, освен себе си.