Виктор и Станислав често посещаваха не една библиотека, търсейки знания, за да ги внедрят в живота. Виктор беше практичен човек, изобретяваше и приспособяваше. И всичко само за едно, да олекчи живота на хората. Станислав беше по-философски настроен и повече работеше с главата си. Комбинацията от двамата даваше невероятни изобретения. Единият даваше идеите, а другия ги осъществяваше на практика.

В днешния мрачен следобед се бяха събрали у Виктор и разговаряха разпалено, на тях климатичните условия въобще не им влияеха.

– Навярно ще се съгласиш, че живеем в небивала епоха. Епоха, в която човек всеки ден поставя под съмнение Бога, – каза Станислав.

– Я виж колко чудеса ни предоставя в последно време науката и те улесняват живота ни, – протегна ръка напред, към някакъв невидим образ, Виктор.

– Да, чувстваме се могъщи, защото сриваме границите на невъзможното, – засмя се Станислав. – Изминаваме големи разстояния за кратко време, разговаряме с хора от другия край на света, на Марс ще изпращат хора и какво ли още не.

– Въпреки това се намират и врагове на прогреса, – подскочи Виктор, – които смятат, че е кощунство да  надхвърляме собствените си ограничения.

– Мисля, че науката облагородява човека, – успокои топката Станислав, – утвърждава властта му над природата, така както моралът и образованието ни помагат да надвием диващината си.

– Разбираш ли, че зад всяко изобретение се крие човешко усилие,  – разкалено каза Виктор, – нечий живот, посветен за решаването на даден проблем? Всяко изобретение надживява своя създател и в повечето случаи той не вижда плодовете на своя труд.

– Докато има хора, които не се задоволяват само с едното ядене и използват всичко наготово, – каза Станислав, – а решат да използват и ума си, като престанат да бъдат паразити върху Божието творение, науката никога няма да загине.

Вън затрещя. Вятърът усили бесния си щурм. Чуваше се скърцане и удряне на незатворени прозорци и врати. Небето се намръщи и заплака.

Двамата приятели се спогледаха. Виктор стана да приготви чай. В такова време той сгрява тялото и доставя наслада на душата.

Нека вие, нека трещи навън, това няма да спре човека. Той е създаден да твори и изгражда, както своя Творец.

Бил направен експеримент. Бълхи били поставени в стъклен буркан с капак. Първо те се опитали да излязат от буркана, но имало преграда, която ги отделяла от свободата. Бълхите скачали, скачали и накрая се успокоили. Така насекомите живели две седмици.
Експериментаторите махнали капака на буркана, но бълхите продължавали да се държат така, сякаш капака бил там. Те не могли да преминат бариерата, която съществувала в тяхното въображение.
Така се случва и с хората днес. Дали съществува преграда или не няма значение, тя е в главите им. Обществото още от детството ни диктува какво да правим и какво не. Тук не става дума за морални ценности, а за спъване на инициативата.
Когато човек е ограничен, той представа да мечтае. Много малко от хората се отърсват от подобни зависимости вследствие, на което творят и създават, организират свой бизнес и не се стряскат пред думата „невъзможно“.
За творческия гений на човека  няма граници и забрани.

Ричард Брансън е пуснал програма за пътешествие в гърлото на действащ вулкан.
Апарат от специално подбрани материали може да слезе с трима пътника направо в кипящата лава.
В първото пътешествие ще се отправи самият Брансън. Първото пътуване е планирано за 2015 година.
Изказани са предположения, че това е първоаприлска шега. За сега може и да е така, но все ще се намери някой, който не знае, че това е невъзможно и ще го направи.

Физици, финансирани от Пентагона, са обявили за създаване на технология, която позволява да се скрие събитие. Същността на експеримента се състои в контролирането на светлината, така че случилото се в частица от секундата на дадено събитие, остава невидимо за наблюдателя.

Новата технология е използвала факта, че различните честоти на светлината могат да се движат с различна скорост. Учените са пропуснали лъч зелена светлина през оптичните кабели. Лъчът е преминал през двустранна леща, която е разделила лъча на много бърз син и много бавен червен лъч.

Малката разлика в скоростите на двата лъча дава възможност да се използва „пролуката“ между тях. За сега този пропуск е много малък само 50 пикосекунди, но е достатъчен, за да се „вмъкне“ в импулса на лазера  на кое да е кратковременно събитие. Във финала на експеримента двата лъча отново преминават през лещата, която ускорява червения и забавя синия лъч. Накрая двата лъча се обединяват в зелен лъч и в приемника излъчването по време на разделянето му не може да се открие.

Този експеримент може да се сравни с железопътен прелез на оживена магистрала. Когато преминава влака, автомобилите спират на прелеза и  се нарушава пътния трафик. Когато влака отмине, спрените коли ускоряват движението си и догонват трафика. За страничния наблюдател потока от коли се движи напълно нормално и няма никакви доказателства, че влака е спрял временно движението.

В момента учените работят за увеличаване на времето на „пролуката“ до милисекунди. Дадената технология може да се използва при защита на оптичните линии. Оптичния сигнал може да се раздели на части и да се изпрати с различни скорости, а след това да се съедини в приемника. Така прехващането е практически невъзможно.