Зимата е активно време за работа на бъбреците. Това е време, когато тялото почти е изчерпало своите енергийни запаси от пролетта.

Как работят бъбреците? Дори те при вас да са добре, не е лошо да им помогнете.

Прекрасно средство за това са листа от липа. Те са тоник за бъбреците. От тях можете да си правите чай или запарка.

От аптеката можете да вземете пача трева, невен, листа от черна боровинка и да ги сварите в чая. Това също ще помогне на бъбреците ви.

При хранене добавете боровинки, орехово кашу, което външно прилича на бъбрек.

Солта трябва да бъде намалена.

Всички тези мерки подобряват работата на бъбреците.

Още от самото начало Ирена бе усетила какво се задава. Новата учителка, чийто нос и уста изпъкваха остро напред като муцуна на чакал, бе получила информация от предишните учители за поведението на Ирена.

За това палаво момиче казваха: „Неуправляема, рязка, опърничава, своенравна, недисциплинирана, голям инат и е прекалено твърдоглава“.

След междучасието Ирена седна на чина си и се зае да рисува динозавър с широко отворена паст облечен в семплата рокля на Хитинова. Тя се увлече в изобразяването на зъбите, направи ги дълги, неравни и сивобели.

Ирена толкова много се бе въодушевила от рисуването си, че не забеляза как всичко край нея притихна.

Изведнъж Ирена усети напрегнатия поглед на Хитинова, която бе вторачила очи в рисунката ѝ, но тя демонстративно продължи да рисува.

Оформи сенките и последния зъб и се облегна назад с присвити очи, за да огледа творбата си. Листът отхвръкна нагоре, преди Ирена да успее да го хване.

В класа настана тишина.

– Остани след часовете, – каза спокойно Хитинова, в гласа ѝ нямаше злоба или предизвикателство.

Свърши и последният час. Всички се изнизаха покрай Ирена, като си шушукаха и усмихваха подигравателно. В главата ѝ се въртеше вихрушка от лоши предчувствия, но тя реши да не се страхува.

– Погледни ме, – каза Хитинова.

Ирена бавно вдигна поглед към учителката си и замря. Те бяха наситено сини, изпълнени с огорчение и страдание.

– Съжалявам, – каза Ирена.

Когато тези неискрени думи се откъснаха от устата ѝ, Ирена осъзна, че е постъпила ужасно глупаво. Тя се изчерви, ушите заглъхнаха, пръстите на ръцете ѝ изтръпнаха. Носът ѝ потече, а устата ѝ пресъхна. Тялото ѝ бе разкъсано от противоречиви мисли.

– Когато бях малка, – каза тихо учителката, – ми ставаше много обидно, когато ме подиграваха заради външността ми. Отдавна вече съм се примирила със своята ….. грозота и уродливост. Издадената челюст е наследствена болест в нашето семейство. Признавам, че понякога пак ме боли от някоя случайна подигравка или рисунка като твоята.

Ирена започна да мънка, но не успя да каже нищо, защото гърлото ѝ бе пресъхнало. Хитинова ѝ подаде кърпичката си, в нея се долавяше мирис на лавандула и невен.

– Съжалявам, – този път Ирена беше искрена. – Мога ли вече да си вървя?

– Не!

Ирена изпадна в недоумение. Нали беше казала, че съжалява, какво трябваше да направи още?

– Казах ти как се чувствам, – каза учителката – и очаквам повече да не ме нараняваш.

Погледите им се срещнаха. Устата на Ирена широко се отвори. От очите ѝ бликнаха сълзи. Странните чувства, които обзеха Ирена, я преобразиха.

– Никога повече няма да ви причиня болка, – каза Ирена, а от сърцето ѝ избликна състрадание.

След това без разрешение изхвръкна през вратата на класната стая и хукна надолу по стълбището. Когато стигна до пътя, тя усети, че нещо в нея се бе променило, старата Ирена бе умряла.

Невена е забележително растение. То се отглежда в градините на мнозина любители на красотата. Но невена е и лекарствено растение. То помага при много сериозни заболявания,
Цветовете му могат да бъдат използвани за подобряване на зрението. Насърчава образуването на жлъчен сок от черния дроб. Използва се като диуретично средство. Добре въздейства на задстомашната жлеза и други органи.
Благодарение на етеричните си масла съживява земята около себе си и помага на околните растения да се отърват от колорадски бръмбари, гъбични заболявания и нематоди.
Невена в Грузия се нарича „имеретинский шафран“, защото от неговите тичинки се прави популярна подправка за различни ястия.

Възглавници напълнени с билки, помагат да се премахне стреса и умората. Освен това, те могат да намалят риска от респираторни заболявания, включително и грип.
Всеки сам може да си направи такава възглавница.
Ушийте от памучен плат калъвка 40х40 см. След това не е трудно да я напълните с определени изсушени билки. Такава възглавница може да ви послужи две години, след което трябва да смените пълнежа й.
Ето няколко предложения за билки, с които да напълните възглавницата си:
-Невен. Използват се не само цветовете, но и листата. Тази възглавница предпазва от инфекциозни заболявания и облекчава главоболието.
-Млади филизи на хвойна. Ако поставите такава възглавница под главата си ви се гарантира дълбок и здрав сън. Тя е полезна за белодробни и сърдечни заболявания.
-Валерян. За приготвянети й може да използвате корените на растението, но по-добре съберете надземната част на растението по време на цъвтежа. Напълнена със сухи листа и стебла на валерян, възглавницата е прекрасно средсво против безсъние.
-Листа от бреза. Събират се през май и добре се изсушават. Възглавница напълнена с тях предотвратява настинка и грип. Премахва главоболието и има укрепващо действие.
-Маточина. Събира се по време на цъвтежа. Възглавница напълнена с маточина помага при неврози, психози и безсъние.
-Листа от люляк. Те се събират след цъвтежа и се изсушават. Люляковата възглавница предпазва от инфекциозни болести и помага при главоболие.

В Спарта и законите и самият начин на живот са били насочени предимно към физическото усъвършенстване на гражданите и към доброто здраве на техните жени и деца.
Законодателят Ликург бил освободил спартанките от каква да е работа в домашното стопанство. Те били задължени единствено да се грижат за себе си, за да раждат здрави деца. Още от детските си години спартанките били задължени да се занимават с гимнастика, борба и плуване. Момите се обучавали също така на музика, пеене и танци, защото без тези неща не можело да мине нито едно тържество в Спарта.
Мъжете често били на война и много от тях загивали в битки, за това голямо внимание се отделяло на вдовиците до 45 годишна възраст. Целта била те отново да бъдат омъжвани и да раждат деца.
В Спарта често се устройвали празненства, гостоприемно се посрещали гости на богати трапези. Всеки би останал във възторг от ястията сервирани в тези домове. И то какви ястия! Те можели да превърнат престарял мъж в човек чувстващ се 30 години по-млад. И това не било случайно.
Местните жени били големи майсторки в приготвянето на такива ястия. Именно с тях овдовелите спартанки се опитвали да оплетат в мрежите си поредния вдовец.
Не знам всички начини за приготвяне на такива блюда, но бих споделила с вас тези, които успях да науча. Ето и някои от тях: Чеснова чорба с подправки и пресен магданоз, салата и целина. Дори лекарите препоръчвали този вид чорба на мъже, които имали млади съпруги. След това идва и тиква със лук, чесън и кориандър, която е задушена в зехтин на слаб огън. Яде се студена.
Съществува и чисто спартанско блюдо, като изстисканите в мед венчелишчета на дива роза и невен.
А ето ви и едно лаконско блюдо. То се приготвя от кашкавал, млечен сок и корени от пурпурен ирис. Внимавайте, не трябва да се използва див ирис, защото съдържа силна отрова. За ядене стават само специално отгледани градински ириси. Корена трябва да се извади преди третата година от живота на растението, желателно след продължителни дъждове, след което се нарязва ситно и се изсушава на слънце.
Поразително! Кой би могъл да помисли, че коренът на едно обикновенно цвете, може да придаде толкова сила на човека. А какво да кажем за майсторството и останалите съставки на останалите ястия?