Веднъж петелът се качил на стобора и започнал силно да кукурига. Чул го гърмът и му казал:

– Всички чуват силния ти глас, но моя се чува надалече.

Петелът се настървил:

– Нима ти се опитваш да се сравняваш с мен?

– Разбира се, – отговорил гърмът. – И имам право за това.

Дълго спорили двамата. Накраят гърмът предложил:

– Всеки от нас ще извика на жена си отдалече  да приготви богата гощавка, а на другия ден ще отидем да видим, дали са чули. Само че ти ще слезеш от стобора и ще отидеш до онова дърво край гората и от там ще извикаш, защото от тук кокошките винаги те чуват.

– Нека бъде както си рекъл, – казал петелът.

Двамата отлетели към гората. Черната кокошчица тръгнала след тях, като се криела във високите треви.

„Толкова е невниматлен моя петльо! – мислила си тя. – Трябва да ги проследя, ами ако на петльо му се случи някоя беда…..!“

Тя така добре се скрила, че не я видели от дървото петльо и гърмът. Седи тя между високите треви, трепери, но очи от мъжа си не сваля.

Гърмът загърмял, затрещял, така че цялото небе се разтресло. Хората и зверовете онемли от страх.

– Чуваш ли ме, жено? Искам да приготвиш богата трапеза, че да нагостя моя храбър съперник.

„Ох, колко силно трещи, – мислила си кокошчицата, – но гласът на моя мъж е по-добър….“

Петелът също извикал, колкото се може по-силно, изпънал криле и се разпляскал. Черната кокошчица веднага се прибрала и веднага казала на останалите кокошки бързо да приготвят празнична трапеза.

Дошъл гърмът на гости на петела и се удивил:

– Каква добра стопанка имаш.

– Когато чух мъжа си да вика от края на гората, веднага се хванах да приготвям трапезата, – казала хитрата кокошчица.

А петелът се надувал, перил се и вярвал, че толкова силно е кукуригал, та чак от края на гората са го чули.

След това гърмът повел петела при своята жена.

– Чух, че ми каза да приготвя богата трапеза, – започнала да обеснява жената на обидения гръм, – но защо трябва да те слушам? Ако искаш такава, направи си я сам.

Засрамил се гърмът и повече не настоял, че той има по-силен глас. Разбрал, че не е важно какъв глас имаш, а каква е жена ти!

Това природно явление е удивително по своята красота.

То се наблюдава, когато слънцето се издигне високо в небето. Слънчевите лъчи минават през високите облаци, състоящи се от ледени, шестенни кристали.

Слънчевата светлина се пречупва в тях и се образуват причудливи образи. А пред нас застава „огнена дъга“.

Това явление не е локално, то може да се разпростре на няколко стотин квадратни километра.

Когато топлата южна нощ, разпръсне на черното кадифено небе безброй елмази, нестинарките запалват огън. Според народната легенда, огънят под открито небе защитава от зли сили, а ако преминеш над него ще погледнеш в друг непознат свят, където няма суета и мръсни помисли. Ще се очистиш от всичко ненужно и ще разбереш същността на нещата. За това смятат, че нестинарките могат да предсказват бъдещето.
Първо те изпадат в транс, сякаш са хвърлили невидим мост към друг свят.
Към догарящия огън пристъпят мъже и жени облечени в дълги бели ризи с икони в ръцете. Под звуците на гайда и тъпан, с отнесен поглед, те започват да танцуват върху въглените, пламтящи в тъмнината. Всеки, който види това за първи път, не може да повярва на очите си. След това няма никакви изгаряния, само пепел, която се измива с вода.
Твърди се, че танца върху горещи въглени е само част от ритуала, в който нестинарът влиза в контакт с покровители и предци. Своето изкуство те предават по наследство, от поколение на поколение. Не може да се откаже от такъв дар, защото ще навлечеш на себе си и на близките си беда.

Това е човек с травмирани звукови сензори. Обикновено той се защитава от варварските звукове и от тяхната какафония.
За аутистът най-комфортна се явява тишината. Само в такава благословена тишина се раждат божествени звуци.
Такъв, например, е бил Лудвиг Ван Бетховен, Той е оглушал напълно в края на живота си, но въпреки това не престава да твори. Работите му по никакъв начин не са израз на аутизма.
Може би глухотата му е реагирала на шумовите проявления на обкръжаващия композитора пейзаж.
Повечето от този вид хора обичат да четат. Предпочитат поезията, философията и научната фантастика.
В нощните бдения с отправен взор към звезното небе, край тълпящите светлини от осветителни тела, тези хора получават истинско наслаждение.

Трудно е да се избегнат роботи струващи 4,5 милиона долара, които патрулират небето над главата ти, снабдени с най-новите технологии. Арабски екстремисти, които воюват с въоръжена до зъби американска армия са се сблъскали с подобна задача.
Сред документи на изоставената база от екстремисти в Тамбукту била намерена брошура описваща 22 способа за противопоставяне на наблюдение от въздуха.
Брошурата съдържа съвсем прости съвети. Например, да се остави колата в сянката на гъсти дървета и така да се замаскира, че да се слива с околната среда. Автомобилите да се намазват с кал. Да не се използва безжична комуникация.
Има и по-сложни съвети. Така например, се препоръчва да се използва преносим радар за проследяване на безпилотните летателни апарати.
Екстремистите са взели в предвид, че роботи обикновено летят по определени маршрути и правят видеоснимки. Снимките попадат в центъра, където ги анализират операторите. Обикновено не се използва система за компютърно разпознаване на образите и сензори отчитащи движението, така че замаскирането на автомобил може да стане по-прости начини.
Безпилотните летателни апарати все още се използват за военни операции, но на някои места те патрулират над градовете и шпионират цивилното население. Естествено в този случай роботът няма да бъде оборудван с тежко въоръжение.
Въпреки мирните цели, използването на летящи роботи над градовете е предизвикало загриженост от страна на Electronic Frontier и други правозащитни организации. Използването на такива роботи става без да се информира обществеността.