Малко чернокожо момче гледало на един панаир как продавач на балони ги надувал и продавал. Очевидно е бил добър търговец. Той пускал свободно червен балон в небето, за да привлече тълпата от потенциални малки купувачи.
След това пуснал син балон, жълт, бял. Те се издигали високо в небето, а след това се губели от погледа. Малкото чернокожо момченце дълго разглеждло един черен балон и боязливо попитало продавача.
– Чичко, ако вие пуснете черния балон в небето, той ще излети ли така високо, както другите.
Продавачът се засмял. Той отрязал връвчицата, която държала балона за количката и той се понесал високо в небето.
– Работата не е в цвета, синко. Балонът се издига високо, благодарение на това, което се намира вътре в него.

Баба предлага на внучката си да обядват. Детето се отказва от храната.
Тогава бабата обяснява:
– Рибата с ориз е много полезна за здравето. Ти ще станеш още по-красива и млада.
Детето бързо реагира:
– Защо трябва да изглеждам по-млада? Искам да отида на небето, а за това трябва да остарея.

Наночастиците върху прозрачни пластмасови панели разпръсват изкуствена светлина по същия начин, както земната атмосфера разсейва слънчевата светлина. В резултат на това хората, които са на закрито, имат възможност да се насладят на синьо небе.
Скоро всеки ще може да се наслади на синьото небе, дори през нощта или в мрачно дъждовно време. Леки панели от новия вид, използвайки наночастици, пресъздават нормалната слънчева светлина при хубаво време.
Дори и на закрито, като в метрото или супермаркетите, оборудвани с такива панели, хората ще получат хубава доза от “ синьо небе „.
В основата на съоръжението, създадено от Паоло ди Трапани от университет Инсубрия Комо, Италия, са обичайни светодиоди. Тяхната светлина, преминава през прозрачния пластмасов панел с наночастиците на повърхността, се разсейва подобно на слънчева светлина, минаваща през дебелия слой на земната атмосфера.
По този начин различните панели могат да симулират различни метеорологични условия, от луксозни морски залези до намръщено небе по време на гръмотевична буря.
Чрез въвеждането на наночастици от титанов диоксид в прозрачно парче пластмаса, учените са пресъздали ефекта на разсейване на Рейли, в който молекулите във въздуха се разсейват от падащите на тях слънчевата лъчи. При това, инженери са използвани два различни размера на наночастиците, поставени в различни участъци от пластмасата.
Тези частици, първо разсейват обикновената бяла светлина в „небесна“ с преобладаване на „сините“, по-къси по дължина вълни. Второ, отделят спектъра на „топлата“ жълта светлина, подобна на слънчевата.
Прототип на панелът „небесна светлина“ с размер 1.8 м X 0.85 м, е бил представен наскоро на международното изложение за светлинно оборудване във Франкфурт.
Посетителите на изложбата отбелязали, че светлината от панела е много подобна на естествената слънчева светлина. Новото изобретение ще помогне предимно на хора, които прекарват много време на закрито, да се почувстват при естествени условия.

Слънцето прежуряше. Земята бе станала твърда като кирпич. Леко приведена жена бързаше по черния път през полето. Тя носеше ключове, които мъжът ѝ бе забравил, а много му трябваха на работата.

Друг път, когато трябваше да измине по-голямо разстояние, отдалечено от шума и глъчката на хората, тя пееше или се молеше

Но сега всичко беше изсъхнало в нея. Причина за това не беше палещото слънце. Някаква мъка, загнездила се в сърцето ѝ я измъчваше.

Жената разбираше много добре, че за това си състояние, единствено тя е виновна. Тя не издържа повече и там на полето започна:

– Господи, знам че трябва да простя, но не мога… Каква е ползата? …. Прощавам и като се обърна пак същото се повтаря.  Не мога, не ми стигат силите да го направя … чувствам се отхвърлена и пренебрегната, а болката е толкова силна …. Да, зная 70 пъти по 7, но не мога, много ме боли …. Помогни ми!

Чу се тих глас:

– А на мен по-лесно ли ми беше?

Пред нея застана кръста със Спасителя, прикован на него. Пироните болезнено се впиваха в плътта Му. Засъхнала кръв от тръния венец бе оставила следи по лицето Му.

Тя заплака. Издигна поглед към небето и завика:

– Прости ми, Господи и ми помогни!

Бял пухкав облак засенчи палещото слънце. Подухна хладен ветрец. В нея настъпи мир. Сърцето ѝ ликуваше, а душата ѝ пееше.

Една от трагедиите на порастването е, че свикваме с нещата. Това си има и добра страна особено, когато раздразненията престанат да бъдат раздразнения.

Но загубата е голяма, когато свикнем с червенината на изгряващото слънце, с кръглостта на луната, с белотата на снега, мокротата на дъжда, синевата на небето, жуженето на земните пчели, свирнята на щурците, невидимостта на вятъра, незъзнателното постоянно движение на сърцето и диафрагмата, странността на носа и ушите, броя на зрънцата в пясъка върху хилядите плажове, неспирния шум от безбройни вълни и десетки цветя облечени в кралски одежди, които цъфтят в планините и никой не ги вижда освен Бог.

Имайте „свеж поглрд’ върху нещата. Гледайте ги сякаш ги виждате за първи път. Не към празния продукт на натрупания с хилядолетия безценни случайности, за които никое дете не мечтае, но към личната творба на безкрайно силния, изобретателен и жизнерадостен Творец.

Кой е направил земата, моретата и всичко в тях?

Приканвам ви да повярвате като децата, че днес, точно сега, се добавя щрих върху космическото платно. И когато му дойде времето ще разбера с радост, че този щрих е направен от Архитекта, Който нарича Себе Си Алфа и Омега.