Една стрида се оплакала на съседката си:
– Ако знаеш каква непоносима болка  дълбае вътре в мен. Чувствам, че в мен расте нещо тежко и кръгло. Не знам къде да отида!
– Хваля небесата и морето, че аз не чувствам никаква болка. Грешно е да се оплакваш. Аз имам отлично здраве, – самодоволно и надменно казала втората стрида.
По край тях пропълзял рак. Заслушал се в разговора на двете стриди и казал на тази, която от нищо не се оплаквала:
– Така е, здравето ти е отлично, но страданието поради, което търпи твоята съседка е перла с рядка красота.

Един човек пътуваше до планинско езеро. По пътя нагоре започва да вали сняг. Той излиза, за да сложи вериги на гумите си. Докато той прави това, друг автомобил се ударя в колата му и тя с трясък се разбива в скалите.
С ужас продължава към планината. Сега сред вятъра и снежната буря започва да чувства, че се разболява, стигайки до мястото, където трябва да има навес, го очаква изненада, него го няма
Той крещи в отчаяние:
– Защо все на мен, се случва така, Господи?
В това време се отварят небесата и се чува глас:
– Защото някои хора ме признават само на думи, но са ме изключили от живота си.
Външната показност, не винаги съответства на вътрешното състояние на човека. Но Бог заради любовта си, ни прощава прегрешенията и ги изтрива.
Ако вие сте приели Исус Христос за свой Спасител, Той няма никакво осъждение към вас, които сте в Христа.
Тогава защо се случват лоши неща на „добри“ хора? Трябва ли да обвиняваме Бог, когато имаме проблем?
Каквото и да се случи в живота ни, то е свързано с нашата промяна, изграждане и израстване в Господа.