Реших да опитам нещо абсурдно. Започнах да раздавам това, което нямах, например, радост.

Денят начевах с усмивка, следваше среща, която иначе бих отказала, а след това разговор, който бих загърбила, …. прегръдка, молба, целувка, докосване. Простички неща, а толкова трудни понякога за изпълнение.

И всичко това ми върна приятелите, отвори ми нови пътища, които станаха за мен съвсем реални.

Спомних си, че мога да се смея и да мечтая.

Може би това е начинът, да запълня недостига в себе си. Въпреки, че до сега съм чакала нещо или някой извън мен да го запълни.

Ако успея да превърна празнините в свое бижу, загубите в по-добро бъдеще, болките в надежда, мъката в ярка светлина….

Тогава това, което съм преживяла и продължава да ме притиска и да ме изпълва със скръб, ще се превърне в моето най-голямо съкровище.

Замислил се един съвременен философ:

– С какво да сравня днешното духовно състояние на света?

И си спомнил, как скоро неумело запалил печката и едва не изгорял.

И до сега го помни, това чувство на неправилно възприемане на реалната действителност.
Спомнил си и разбрал.

Светът сега се намира в това безумие, както неправилното разпалване на печката.

Без Бога човечеството няма да получи нищо, а в това, което се опитва да направи по неправилния начин може само да изгори.

Скъпи жени, бъдете силни, но не носете ненужни товари на гърбовете си.

Имаме толкова много неща, в които можем да бъдем истински.

Ако сте майки бъдете искрени, защото в противен случай децата ви няма да са щастливи и не биха ви харесали в тези роли.

Някой ден вашето поведение ще се превърне в техния модел и начин на живот. Те няма да осъзнават, че това е грешено, защото ще е генетично заложено и показано от вас.

А вие ще се чудите защо на детето ви не му върви в живота и защо живее с този мъж или онази жена.

Животът минава много бързо, а може да е толкова хубав!

Васил Драганов и Павел Стърков седяха пред две чаши бира в тихи следобед в селската кръчма и размишляваха философски на злободневни теми.

– Смята се, че у всеки човек възникват около 600 хиляди мисли на ден, – каза Васил.

– Да всички тези събития, идеи и не знам още какво, постоянно преминават през главата ни, – съгласи се Павел. – Но те ни пречат да почувстваме тишината и спокойствието.

– Ако можехме да се успокоим, може би бихме направили нещо много по-добро.

– Да, мълчанието е източник на вдъхновение, – въздъхна Павел. – Както си стои спокойно човек, гладката повърхност на душата му е способна  да отрази Божествения Лик.

– И тогава всичко ни изглежда прекрасно наоколо, – добави Васил.

– Нашите мисли са като наркотици, – засмя се Павел. – Напъваме се и се опитваме да излезем от ситуацията, в която сме се набутали. Но нима може по такъв начин да се получи нещо свястно?

– Един мой приятел, ти го знаеш Гълъбът, нарича това състояние „минути на спокойствие“.

– Пробвай в такива минути да „изключиш“ екрана в главата си и дай преднина на мозъка си, вярвам ще се получи нещо, – почеса се по главата Павел.

– Нашето тяло е храм на Божий. Влезем ли в този храм, заставаме на мястото си, успокояваме се. В такива минути усещаме, че Той е до нас и чрез Него „живеем и движим се“, – заключи Васил.

След това двамата приятели се разделиха мълчаливо, поемайки всеки своя път.

Кой би си помислил, че изобретателят на електрическия стол е зъболекар?
През 19 век американецът Алберт Саутвик искал да използва стоматологичния стол с включен към него електрически ток за обезболяване на зъби.
Но историята се разпоредила по друг начин.
По това време била много жестока конкуренцията относно създаване на ниви системи електроснабдени с променлив ток.
Едновременно опити с електрически ток, в това число и върху умрели животни, правели Томас Едисон и неговите сътрудници Харолд Браун и Фред Питърсън.
През 1890 г. в Ню Йорк електрическия стол взел първата си жертва, някой си Уилям Кемлер.
От тогава започнал да се нарича „Електрическият стол на Томас Едисон“.