Подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. е било като подарък на руската дипломация към император Александър IІ. Той се е възкачил на престола на 3 март през 1855 г., а през 1861 г., на същата дата е подписл декрета за отмяна на крепостното право.
Преговорите по сключването на договора започнали на 13 февруари в Главната квартира на руската армия в Одрин. От 12 февруари се водели в Сан Стефано.
Русия била представена от Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а Турция от Савфет паша и Садък паша. Заседанията се провеждали два пъти дневно, като всеки пункт, по който се постигало договаряне, бил потвърждаван с подписите на двете страни. За основа на преговорите послужил проекта, разработен от Н. Игнатиев, чиито основни положения са одобрени от императора Александър II. Преговорите протичали бавно и в определени моменти руските пълномощници прибягвали до оказване на допълнителен натиск върху турските представители.
Решили да приключат с подписването на договора на 3 март.
Представителите на руското командване започнали подготовка за тържествения момент още около обяд, когато разквартируваните в околностите на Цариград руски части се строили с пълно бойно снаряжение.
На войниците раздали по 100 патрона и всички очаквали да се обяви краят на войната или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. На няколко пъти частите се разпускали и отново строявали.
От Цариград със специален вагон пристигнал и адютантът на султана.
Напрежението нараствало и след дълги часове на очакване, едва около 17,00 ч сред официалните лица настъпило раздвижване.
Изведнъж сред тълпата събрана отвън, се разнесла вестта за подписания мирен договор.

Един от най-известните привърженици на Движението за свободен софтуер Ричард Столман, в скорошно интервю, изрази становището за Apple и други търговски компании, които насърчават собственическия софтуер със затворен код. Според него, тези фирми умишлено се опитват да ограничат свободата на потребителите, преди всичко поради собствената си търговска изгода.
„Бих казал, че Движението за свободен софтуер е изминало около половината от желания път. Успяхме да изградим една голяма общност, но има още много какво да направя за компютърните потребители, „- каза Ричард Столман. – В тази борба, в Движението за свободен софтуер имаме сериозен враг. Тези компании са много силни. Те умело намират нови начини, за да контролират потребителите. В наше време, хора, които използват собственически софтуер – програми, изходен код, който е скрит, и които се разпространяват при условие на изключителните права на  собственика, почти сигурно ще използват злонамерен софтуер.“
Когато го попитали какво има в предвид под злонамерени функции, Ричард Столман казал: „Има три вида: шпиониране на потребителя, ограничение на потребителя и задни вратички. В операционната система Windows са встроени и трите. Microsoft може да инсталирате кръпка към вашия компютър, без да се иска разрешение. Flash Player има злонамерени характеристики, както и при много мобилни телефони.
Цифрови белезници са най-често разпространените злонамерени функции. Те ви ограничава в това, което можете да направите с данните от собствения си компютър. Apple, разбира се, разпространява най-много цифрови белезници в историята.
Ако хората не знаят за тези проблеми, те избират въз основа на непосредственото удобство и нищо повече. Така потребителите могат да бъдат притиснати дотолкова, че напълно да се откажат от свободата си, заради комбинация от удобни функции, поради външен натиск и ефекта на мрежата.
Защото, ако имате смелост ще признаете вредата, която те нанасят, а след това ще можете да отвърнете на удара. „

Злоупотребата с обществени средства е станала едно от най-тежките престъпления на нашето време. Ако не бъде възпряно бързо и решително, то ще съсипе нашите институции.
Държава, подкопана от корупция, губи своята жизнеспособност и може да рухне при първия натиск.
Обществото има голяма вина за подобно престъпление и за други от подобен характер. То дълго време гледа доста безразлично на злоупотребите от страна на длъжностни лица.
Сега се нуждаем  от по-висок и по-чист политически морал, от строго обществено мнение, което ще бележи с позор всеки, дръзнал да посегне на държавни средства.
Тъкмо липсата на такъв морал и на такова обществено мнение са направили възможни такива престъпления.

Японски инженери са снабдили седалката на шофьора с множество сензори, които фиксират човешкото седалище. Това осигурява достъп до превозното средство.
Към традиционите способи за разпознаване, отпечатъци от пръстите, разпознаване на лицето и гласа може да се прибави и още едно.
Група от специалисти от AIIT е закрепила на седалка на водача на кола 360 сензора, които оценяват натиска, който се упражнява върху тях по скала от 0 до 256. След това се формира триизмерно изображение по което се разпознава собственика на колата.
Разработчиците в хода на експериментите с шест участника са достигнали 98% разпознаваемост. Остава да се реши проблема с останалите два процента, когато собственикът е облякъл други дрехи или е прибавил малко на теглото си.
Изобретателите не са съобщили дали тяхната система може да запомни няколко допустими вариации. Но тази технология ще бъде въведена след две-три години.

Млад човек на около 15 години влязал в автобуса. Момчето било много щастливо, че в колата нямало никой и то можело да седне където си поиска. То се настанило до прозореца удобно. Автобусът тръгнал и само след 20 минути се препълнил.

Младият човек седял до прозореца и слушал музика, като гледал през прозореца. И изведнъж една стара жена го потупала по рамото:

– Как не ви е срам. На вашите години аз отстъпвах мястото си на по-възрастните, а вие…

Към нея се присъединил и друг:

– Този младеж си седи тук, а болната възрастна жена трябва да стои права.

След 2-3 минути целият автобус се нахвърлил върху младежа. Той не издържал на този натиск и казал:

– Добре, аз ще стана, но на това място нека седне този, който не се срамува от думите си.

Неговото изказване предизвикало шок, но хората наоколо не спрели да мърморят.

Младежът трескаво започнал да търси нещо под седалката. От там извадил патерица.  Станал и се подпрял на нея. Всички учудено замрeли. На никого дори не можело да мине през ума такова нещо. Едва сега възрастната жена разбрала, защо младежа не обръщал внимание на никого.

До крайната спирка всички мълчали. А младежът пътувал прав, облегнат на патерицата. Трудно му било, но той стоял. Мястото до прозореца останало празно до последната спирка.