Защо подписването на Санстефанския мирен договор се смята за толкова важен в българската история? Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – обединението на България, разкъсана след Берлинския договор или пък 22 септември 1908 г., когато княз Фердинанд обявява независимостта на България?
Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение.
Той постави началото на онази Трета България, намираща се между Европа и Азия, там където се преплитат интересите на великите сили.
Българите не са знаели, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на ревизия. Това е строго поверително и зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Естествено ревизията на договора ще стане известна, но неблагоприятните последици за българите ще изглеждат и ще се възприемат от тях като резултат от намесата на западните Велики сили. Така недоволството е насочено против Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката се утвърждава трайно.
Още от самото начало временният договор с турците  е полезна тактическа стъпка. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към  българския народ, като защитник на неговите интереси. По този начин Русия запазва репутацията си на покровител. Предстоящото унищожение на Санстефанския мирен договор става под натиска на западните ни съперници, което ще увреди тяхното влияние на Балканите и  ще увеличи руския авторитет.
За нас, българите, 3 март 1878 е едно ново начало. На този ден бе направена онази първа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни чада на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не са били напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си просто така.

За Голямата награда на Швеция през 1978 г. конструктори подготвили кола   Brabham BT46C.
Тя получила прозвището „прахосмукачка“, за това, че отзад й бил прикачен голям вентилатор, засмукващ въздуха под колата. По този начин  се намалявало налягането и се увеличавала силата й.
Самите конструктори заявили на организаторите, че вентилаторът е необходим за охлаждане на двигателя.
Ники Лауд успял да изпревари  всички, а след състезанието признал, че не е постигал толкова лесно победа до сега.
Под натиска на другите отбори, тази кола и други с подобна конструкция, били забранени и не можели да участват в следващите състезания.

На скейтборд човек може да се придвижва много бързо, при това не е нужно да го подбутва с крака.
Студентът Джо Карабета е измислил как да осъвършенства скейборда си. Той е разработил устройство, което може лесно да бъде прикрепен към почти всеки борд. То е снабдено с  електромотор, който върти колелата на скейтборда, което позволява да се развие висока скорост.
За разлика от други подобни изобретения, новото устройство е компактно и не се нуждае от модернизация на дъската.
Джо не харесва използването на различни ръчки за управление, за това устройството е снабдено с датчик за налягане, който се управлява чрез лек натиск на краката.
За момента скейбордът може да достигне скорост 32 км/ч. Продължителността на движение е няколко километра.

Преди няколко години, учени от Калифорнийския университет в Бъркли са създали изкуствена кожа, която благодарение на намиращата се в нея електрониката усеща натиск.

Тя представлява силициева пластинка, покрита със тънък слой пластмаса, на които са нанесени полупроводници. В крайния етап на производството пластинката се отделя, остава тънка лента и разположените на нея детайли.

Сега учените са успели да направят така, че при докосване кожата да свети. Това е така, защото всяка проба е с резолюция 16×16 пиксела. От друга страна, всеки пиксел, който се състои от транзистор, светодиод и датчик за налягане, свети на това място, където става контакта с кожата.

Освен това силата на светене зависи от силата на натиска.

Ако по-рано учените са искали да използват своето изобретение в роботиката и направата на протези, сега те планират да създадат устройство, което ще следи промените на налягането и пулса.

Японската компания Hitachi Zosen съвместно със специалисти от университета в Киото е разработила нова система от заграждения срещу цунами, която автоматично реагира на удъра на вълната и задържа разпространението на водния поток.

Загражденията се правят в приземните части на здания, които са особено уязвими от наводнение.

Обикновенно металалните стени лежат на повърхността на земята. Когато вълните започват да прииждат, те заемат вертикално положение под техния натиск.

Височината на ограждението е само един метър, но това е достатъчно, за да се преустанови настъпването на цунами и дава възможност на хората да се евакуират.

Предимството на системата е, че тя е механична и не се нуждае от външен източник на енергия. В много градове на Япония вече действат аналогични ограждения.

При мощното земетресение през март 2011 г., след което се появило цунами, са били разрушени тогавашните защитни стени и било изключено захранването към тях.

Изследванията показват, че тези, които са успели да се евакуират за 21 минута от района са се спасили. Имено новите метални ограждения спомагат за увеличаване срока на евакуация.