Оказва се, че някои стандартните настройки имат напълно научно обяснение. Така че поговорката: „Това, което не ни убива, ни прави по-силни“ наистина работи.
Настоящо изследване, което обхванало повече от 15 000 души, доказало, че пречките в живота повишават настроението и промени отношението на хората към живота им.
Трудностите в живота предразполагат към радост в най-близко време.
На 15 хиляди души са предложили да се запознаят с шест сценария за положителни събития. Сред тях били поход, наслаждение от гледката на водопад….. Предоставени им били и класически негативни събития: развод, смърт на съпруг или близък роднина…..
След провеждане на експеримента, попитали частниците как са се справили с представените им възможности. Всеки от тях бил поставен в трудна ситуация и по някакъв начин излизал от създалото се положение.
Оказало се, че хората, които не могат да забравят за дълго време лошото в живота си, не могли да се насладят напълно на положителните момента в живота. А хора, които се справяли с трудностите, са готови да продължат да живеят и се научават да се наслаждават и на най-простите неща.
Учените смятат, че такъв процес на обучение е необходим за човека.

До 1873 г. японското деление на деня по часове се отличавало от това на запад.

В Япония денят традиционно се е делил на еднакъв брой часове. Това ставало по особен метод в зависимост от годишните времена.

Денят се разделял така: от изгрев до залез слънце и от залез до изгрев, всяка от тези части съдържала шест часа.

По този начин, летните дни били много по-дълги от зимните, а нощните – обратно.

През 16 век японски майстор се научил да прави часовници, използвайки донасяните му от западните търговци.

Той измислил как да адаптира равномерния европейски циферблат към менящия се японски. Съответната настройка се осъществявала не автоматично, а ръчно.

Чак през 1873 г. японското правителство утвърдило в страната грегорианския календар и заедно с него еднаквото разпределение на деня.

Хакерите са съществували дълго преди появата на първите компютри. За първи техен представител може да се счита англичанина Невил Маскелин, който бил професионален фокусник и е разбирал от техника.
След успешните опити на Маркони за предаване на съобщение през океана посредством бежичен телеграф. през 1901 г. една от жичните телеграфни компании наела Маскелин. Тя му поставила задача да дискредитира технологията.
Фокусникът направил 50-метрова радио мачта за прихващане на сигналите, които корабът обменял с брега и забелязал, че в системата на Маркони няма никаква защита, ако не се смята настройката на предаватела на определена честота.
Това свое откритие Маскелин публично демонстрирал в Кралския институт в Лондон. Още в самото начало на показването, апаратът започнал неочаквано да работи и предал текст, за това, че Маркони окачва макарони на ушите на хората.

Тя е с размер 70 гигапиксела.
Млади специалисти от Унгария, спонсорирани от такива гиганти като Epson, Microsoft и Sony са създали най- голямата 360° панорамна фотография в света.
Снимка е направена от 100-годишна кула за наблюдение в най-високата точка на Будапеща. Тя се състои  от над 590,000 пиксела в ширина и 121,000 пиксела на височина.
За да направят необходимия брой снимки в най-кратки срокове, авторите са използвали фото-записите на няколко камери, Sony A900, с обектив Minolta AF 400mm f/4.5 APO G и 1.4x телеконвертор, монтирани на твърд статив със собствен разработка, но дори с тази настройка, снимането е отнело повече от три часа.
Снимките били съединени с Autopano Giga на  Dell Precision T7500 с два четириядрени процесора Intel Xeon, 24 GB RAM и 6 терабайта дисково пространство.
Процеса на събирането на кадрите е станало за два дена. В резултат на това се е получил 200 GB KRO файл, който след това трябвало да се преобразува в PPM и да се раздели на три части за по-нататъшна обработка в Photoshop’e.
При отпечатване на снимки с разделителност 300ppi фотосите са 157 метра дълги и 31 метра широки Тези размери надвишават големината на едно футболно игрище.

Устройството външно по нищо не се различава от обикновените очила. То е снабдено със система за регулирана на рефракцията и чрез него могат да се видят предмети на различни разстояния еднакво добре.
Устройството за корекция на зрението се явява високотехнологична разновидност на бифокалните очила. Само малката леща е заменена с прозрачна течност от кристали, която е интегрирана в долната част на главната леща.
Във всяка част на устройството е вграден микропроцесор, батерия и отвеждащи към кристалите кабели. Под влияние на електроенергия слоят LCD променя своята структура и спомага за корекция на близко разстояние, например, четене, бродерия, или просто да погледнеш в краката си, когато се движиш по стълбите.
За да се настроят кристалите е необходимо да се докоснат сензорите върху дъгите на очилата. Ако леко се чукне по сензора, очилата ще влязат в режим на автоматична настройка. С регулировката се заемат акселерометри, които отчитат накланянето на главата надолу. В този случай, човек натоварва очите си, поради честата адаптация.
За разлика от по-прости адаптивни очила, това устройство може да има лещи с различна форма.
А ето и част от недостатъците на това нововъведение: не е подходящо за всички случаи на късогледство и далекогледство, губи ефективността си, когато се потопи във вода, освен това батерията трябва да се зарежда на три дена, използването на электроника и микрокомпоненти оскъпява продукта.