Във Франция можеш официално да се ожениш за покойник. Въпреки това, закона в този случай не дава право върху наследството на починалия.

Повечето от тези бракове са направени, за да се легитимират децата на бремената булка.

Всяка заявка за посмъртен брак се одобрява от президента на Франция.

По време на церемонията женихът или невястата стоят заедно с фотографията на покойния.

А фразата „докато смъртта ви раздели“ се произнася в минало време.

Подобна традиция, която се нарича призрачен брак, съществува в Китай и Судан.

В Египет в покрайнините на Кайро е разположен квартал Маншиат Насир, известен като града на буклуджиите .
Тук живеят повече от 40 хиляди коптски християни, който събират боклука около Кайро. Те го преработват. Това занимание се предава по наследство.
Коптите монополизирали тази дейност, защото мюсюлманите я смятат за „нечиста“, тъй като отпадъците от храната се изяжда от свинете.
В квартала витае устойчива неприятна миризма, но за това пък огромния мегаполис съдържа относителна чистота.

Имало едно време една жаба. Тя много искала да се превърне в царица. Мислила си как някой принц като се разхожда край блатото, ще го хване и ще му каже: „Ожени се за мен или ще умреш в тресавището“. Лошото било, че тук не идвали принцове, но тя всеки ден обикаляла владението си като упорито търсела младоженеца.
Веднъж край блатото попаднал принц, който търсел лек за гневливия си и баща. Уморен от безгрижният живот на най-малкия си син, царя му казал:
– Жени се или няма да получиш една трета от царството в наследство.
Но Иван не искал да се обременява със семейни задължения. И решил да се поразходи, да събере малко от любимите къпини на баща си, за да укроти гнева му.
А къпините през тази година народили много плод. Докато се усети Иван събрал пълна кофа. Скачал весело от хълмче на хълмче, но се препънал и паднал в блатото.
– Помощ!- завикал Иван със всичка  сила.
А жабата се оказала точно там.
– Принце, ожени се за мен.
– Каква беда ми дойде до главата, да се женя за жаба!
– Че си в беда е ясно, но без моя помощ няма да се измъкнеш оттук.
– Ще видим – заканил се младежът.- Помощ!
– Тук няма никой. На това място живея съвсем сама.
Примирил се царският син, нямало какво друго да прави.
– Нека твоята да е. Измъкни ме от тук.
– Първо ме целуни.
Било му противно, но целунал жабата и….жабата се превърнала в жена.
– Е, харесваш ли ме?
Иван си замълчал и нищо не казал.
– Не приличам ли на принцеса?
– За да се превърнеш в принцеса трябва да бъдеш с такова потекло.
– За това ще поговорим по-късно. Вземи ме за жена и ще стана принцеса.
Жабата извадила  Иван от блатото. Направили сватба. Принцът получил една трета от царството в наследство. И това не било всичко. Новата принцеса не харесвала жилището, дрехите си, дори искала да се разходи и зад граница. Измъчил се Иван. Често започнал да ходи на лов. Връщал се посред нощ само и само да не вижда жена си.
Съжалил се един старец над Иван. Посъветвал го да плюе върху жена си и тя отново се превърнала в жаба. Отнесли я обратно в блатото. Но тя не се отчаяла и се надявала да хване някой друг принц, по-добър от Иван.
Само, че тя не знаела че принцът е оставил надпис на брега: „Опасно за живота“.

Камъните не са живи. Но докосвайки такъв от древността имаме  усещане за недостигнато наследство.
Наблюдавайки тези скулптори имам чувството, че камъкът е оживявал. „Разтворени от цип“ пред нас се откриват необичайни съкровища. Виждаме подаващи се монети, зърна от кафе, черупки, ухилени зъби.
Itoh камъни са най-практичните и естествени шеги, които могат да поднесат на човека невероятни изненади.
Намирам всичко това за много завладяващо, защото възпроизвежда нещо неочаквано и неправдоподобно.  Нещо, което събужда детето в нас, което от нищо не се изненадва, а с радост възкликва; „Така си и знаех“.