Камъните не са живи. Но докосвайки такъв от древността имаме  усещане за недостигнато наследство.
Наблюдавайки тези скулптори имам чувството, че камъкът е оживявал. „Разтворени от цип“ пред нас се откриват необичайни съкровища. Виждаме подаващи се монети, зърна от кафе, черупки, ухилени зъби.
Itoh камъни са най-практичните и естествени шеги, които могат да поднесат на човека невероятни изненади.
Намирам всичко това за много завладяващо, защото възпроизвежда нещо неочаквано и неправдоподобно.  Нещо, което събужда детето в нас, което от нищо не се изненадва, а с радост възкликва; „Така си и знаех“.