В съоръжението могат да се укрият от четири до шест човека. То ще ги предпазва от метеорити и вредно излъчване.

В своите проекти НАСА използва предимно алуминий, фибро стъкло и въглеродни влакна.

Студентите са разработили надуваема конструкция с площ 180 кв. м от модифициран текстил. В неговият състав влизат материали,  с антирадиционни свойства,  подобни на използващи се в съвремените АЕЦ, материали подобни на полиуретан за запазване на въздух във вътрешността. а също така слой със златно покритие, отразяващо ултравиолетовите лъчи.

Съоръжението има куполна форма, която ще отблъсква малките метеорити. Вътре ще има съоръжение за производство на вода и метан за гориво от въглероден диоксид и водород, в присъствието на никелов катализатор. Въглероден двуокис има в голямо количество в марсианската атмосфера. Водород може да се получи и чрез хидролиза на водата. На Червената планета, тя е в замразено състояние. При хидролизата се образува и необходимия за дишане кислород.

Вместо тежкия никел, студентите предлагат да се използва тъкан от наночастици на този метал, над която те сега активно работят.

Веднага след земетресението в Япония на 11 март последва заявление от НАСА, че земната ос се е преместила 15-17 сантиметра и денят е намалял с 1,6 микросекунди. За нас тези цифри нищо не говорят, но не е лошо да се чуе мнението и на експерти.
Декана на геолого-географския факултет на Одеския университет професор Евгений Черкез смята, че преместването на земната ос е в нормата.
Около 100 години учените са наблюдавали движението на географските полюси на Земята и изчисляват изместването на земната ос. В течение на годините географските полюси на земята постоянно се движат по сложни квазиокръжности, кръгове, спирали в квадрат с размери 30 на 30 метра. Според статистиката, при повече от 90 години наблюдения, средната степен на изместване на земната ос е 9,8 сантиметра на ден.
Руския геофизик Юрий Авсюк е един от първите, който е разтълкувал природата на такова преместване на земната ос. Работата се състои в това, че твърдото вътрешно ядро на Земята се намира в течно външно ядро. Нашата планета се състои от 78% течна маса и 22% твърда. Земята се движи с огромна скорост 30 км в секунда, за това вътрешното ядро „се разхожда“, а с него и земната ос.
За да може човек да усети промяната при преместване на оста, например като промяна на климата, е необходимо самата ос да се премести на стотици километри. Само такова преместване може да повлияе на климата, да измени скоростта на въртене на планетата и да промени продължителността на деня.

В мрежата вече е публикувана такава снимка. Изображението е било съставено от множество снимки направени от сондите на НАСА.
Някои от участъците на лунната повърхност са снимани по-рано, много по-детайлно. Но учените до сега не са имали подробна карта на Луната, както сега.
Поради въздействието на приливите на Земята, въртенето на спътника й се забавя. Периода на въртене на Луната около оста й съвпада с този на въртенето й около земята, за това наблюдателите виждали само едната страна на Луната.
Обратната страна на Луната била за първи път фотографирана още през 1959г. от съветската междупланетна станция „Луна-3“.
Членовете на космическия кораб „Аполо-8“ са видели тази обратна страна с очите си.
Обратната страна на Луната се различава много, от тази която наблюдаваме. От другата страна не съществуват, така наречените, лунни морета – обширни области, залети с базалтова лава, изхвърлена при предишна вулканична активност.

НАСА обяви, че ще изгради на лунната повърхност международна станция. Предполага се, че базата ще се появи на един от полюсите на спътника на Земята през 2024г., четири години след като на Луната бъдат изпратени за втори път астронавти.
Точното място, на което ще бъде построена базата за сега е неизвестно. Вероятно на някое от двете избрани места на Южния полюс, който най-добре се осветява от слънцето, а това ще облекчи производството на енергия. Освен това близо до тези места се намират находища на полезни изкопаеми, а също и пластове лед, които ще обезпечат станцията с вода.
На орбитата на Луната, по плана на НАСА, на експедицията ще се достави пилотиран космически кораб „Орион“, който се разработва в наши дни. Кацането на повърхността ще се осъществи от нов космически апарат, който ще може да се приземи в коя да е точка от лунната повърхност и свободно ще се движи по нея.
В него ще живеят членовете на експедицията, докато се построи постоянната база.
Първите четири години при строежа на базата, астронавтите ще пребивават на станцията не повече от седмица, след 2024г. членовете на експедицията ще могат да прекарват на Луната до шест месеца.
Лунната база ще приема не само научни експедиции, но и туристически групи.