Ема беше непоносима. Направи най-тъпото нещо, което изкара от равновесие Слави.

Баща им чу гълчавата влезе в стаята и ги погледна строго.

– Какво става тук?

Двамата брат и сестра трудно, но в крайна сметка успяха да сглобят някакво обяснение на кавгата си.

Бащата строго разпореди:

– Ема, тази вечер никаква телевизия и никакъв компютър.

– Татко, моля те не я наказвай, – застъпи се за нея Слави. – Тя няма повече да постъпва така. Нали Ема?

Обърна се той към сестра си.

– Да, да, – закима уплашено Ема, страхувайки се баща ѝ да не наложи наказанието си.

Странно. Слави обичаше справедливостта и не одобряваше действията на сестра си, но не искаше тя да пострада.

Той искаше с цялата си душа да ѝ помогне.

Исус иска всички хора да се спасят и да достигнат до познание на истината.

Сигурно ще кажете:

– Това не е справедливо.

– Защо да не е ? Нали Исус умря на кръста и понесе отговорността за всички грешки на всички хора.

Сега единственото, което иска от нас, е да вярваме в Него, а Той ще ходатайства пред Бог за нас.

Хашим бе осъден на смърт чрез обесване, защото бе наръгал с нож 21 годишният Хасан.

На родителите на убитото момче бе казано:

– Вие трябва да бутнете стола, на който убиецът на сина ви стои.

Майката на Хасан твърдеше категорично:

– Няма да му простя. Ще бутна стола под него.

Но колкото повече наближаваше денят на изпълнението на присъдата, толкова повече тя се разколебаваше.

За това си имаше и причина.

На свои приятели и близки тя бе разказвала следното:

– Сънувах сина си, който ме молеше да не отмъщавам, а да простя. ….. Трудно ми беше. И в съня му казах, че не мога … Два дена по-късно пак го сънувах , но той не искаше да разговаря с мен. Бе ми обърнал гръб.

В деня на наказанието, майката на Хасан се приближи до убиеца на сина си и вместо да ритне столчето под краката му, тя се разплака.

След това се обърна към съпруга си е тихо прошепна:

– Свали примката от врата на Хашим.

Изведнъж майката на Хасан усети как тежкият камък в сърцето ѝ се стопи.

Тя му прости, но държавата го осъди на доживотен затвор.

Хората отново негодуваха:

– Пак сме без електричество.

– Каква ли причина ще изтъкне сега от електроснабдителната компания?

– На тях не им трябва причина, просто изключват тока и това е …

Стефан отиде да види какво е станало.

А всичко се оказа доста парадоксално и невероятно.

Ето какво научи и разказа Стефан на мърморещите:

– Летяща хищна птица е изпуснала уловена си риба. Последната е паднала върху трансформатора, което е причинило експлозия в него. Вследствие на това, захранването било прекъснато.

– Стига си се шегувал. По-голяма нелепост от тази не съм чувал, – реагира остро Симеон.

Отидоха при един от полицаите, които бяха разследвали случая, който потвърди:

– Вярно е.

След това се засмя и продължи да е шегува:

– Тази риба е била много трудолюбива, майка на хиляди деца. Но за беда е послужила за нещо доста лошо.

– А какво стана със „заподозряната“ птица? – попита Станой.

– Видели са я да отлита на юг, – обясни Минчо.

– Защо не са я хванали? Тя е била виновника, трябвало е да си понесе наказанието, – наблегна бай Михо.

– Там е работата, че бяхме помолени да не я задържаме, – въздъхна полицаят, който стоеше и слушаше разискванията на събралите се хора.

Каква ирония?! Риба и хищна птица наглед съвсем обикновени неща, но именно те в комбинация са предизвикали аварията.

В очите на Тони се четеше това, което бе в сърцето на Атанас – страх. Двамата не бяха постъпили добре и сега ги очакваха наказание.

Бяха привикани при директорът на училището.

Когато вратата се отвори, лицата им бяха пребледнели.

Директорът ги покани:

– Заповядайте и се настанявайте на столовете.

Настъпи кратко мълчание. Момчетата бяха навели глави.

Директорът закрачи пред тях. Той започна бавно и спокойно:

– Познавам бащите ви от деца, но ако разберат какво сте направили ще бъдат много разочаровани.

Провинилите се искаха пода да се отвори под нозете им и да ги погълне. Тежестта на личната отговорност за провинението направо ги смачкваше.

– До кога ще продължавате така? Това не е първото ви провинение! – леко повиши тон директорът.

– Виновни сме, – тихо промълви Атанас.

– Очаквате пак да ви накажа, а следващия път пак същото „виновни сме“.

И двамата въздъхнаха тежко.

– Защо не живеете така, че след това да нямате угризения? Поемете лична отговорност за злодеянията си. Вашите грешни избори носят срам за вас, родителите ви и Бога.

Тони се разплака и Атанас го последва.

За тях вече нямаше значение какво щеше да бъде наказанието, осъзнаваха нещо по тежко от това – срамът, който ще последва действията им.

Това бе доста отдалечено село и най-лошото бе, че до него се достига по път осеян с дупки.

Хората от там настоятелно умоляваха властите:

– Ремонтирайте единствения път до селото ни.

И молбите им скоро бяха чути.

Изпълнителите на ремонта се хвалеха:

– Използвали сме най-новите немски технологии.

Но радостта на селяните, че се появи гладък асфалт вместо осеяния с дупки път, не трая дълго.

Те скоро откриха лъжата на тези, които бяха извършили ремонта.

Върху дупките бе сложено платно като килим, а отгоре му бе поставен тънък слой асфалт.

За хората от селото не беше трудно да вдигнат това така наречено „асфалтово“ пътно платно с голи ръце.

Измамени, те поискаха наказание на всички виновни за фалшификацията и настояха за нов ремонт.

Явно е, че асфалтовият им килим няма да издържи дълго.