Френският парламент е приел законопроект, според който животните са признати за живи същества, способни да чувстват.
По-рано според приетия закон през 1804 г. при Наполеон Бонапард, животните законно са се причислявали към неодушевените предмети и можели да бъдат притежавани.
Против приетия докумен  са се изказали от Националната федерация на профсъюзите на земевладелците, която защитават интересите на фермерите. Те са обезпокоени от това, че изменението на закона, може да засегне интересите на частните животновъди.
Инициаторът на законопроекта Жан Главини е казал, че законът няма да се отнася за дивите животни.
Във френската Наказателния кодекс се предвижда наказание за жестокост към животните. Максималното наказание е две години лишаване от свобода и глоба от 30 000 евро.

Това беше върха на безобразието. Ана срещна днес съседката си, възрастна жена, вечно надничаща в живота на другите.
– Кога ще се омъжиш? – каза възрастната жена, след като се бяха поздравили.
Ана я погледна изненадано. Жената се досещаше, че въпросът е глупав и неприятен. А девойката се чудеше как да се измъкне. Тя тръгна бързо напред, почти побягна, като за извинение измърмори:
– Извинете, но много бързам.
Жената я проследи като някой „садист“, който се наслаждава на безпомощната си жертва. Изглежда тази жена изпитваше удоволствие да гледа, как болезнено реагират отсреща. Тя улаваше и най-малките признаци на смущение и несигурност.
Тази игра продължаваше дни наред. Ана не за първи път се препъва в този въпрос.
Когато тя сподели с приятелката Катя си за неприятния инцидент, Катя я посъветва:
– Единствения начин да спреш това безобразие е, да се обърнеш и да ѝ кажеш: „Тебе какво ти влиза в работата“? Ако бях на твое място щях да ѝ се разкрещя.
Ана се засмя вече поуспокоена:
– В Саудитска Арабия за кражба, отрязват ръката на крадеца. Представяш ли си, ако налагаха подобно тежко наказание за човек, който се бърка в работите на другите, т.е. краде им спокойствието.
– Спрямо такива, – ядоса се не на шега Катя, – като не искат да се откажат по лесния начин от начинанието си, трябва да им се предложи нещо по-жестоко.
Ана беше по-миролюбива, тя не харесваше жестокостта и насилието.
– Хората трябва да общуват добронамерено, без желания да обидят или унижат някого, без да се натрапват със своето нетактично любопитство.
– Тази жена не разбира ли, – каза вече малко по-спокойно Катя, – че нетактичните въпроси могат да обидят човек, да засегнат някаква вътрешна скрита болка у него и да предизвикат депресия, особено ако човек е много нараним.
Ана огорчено добави:
– Такива гафове често се случват. Примери, колкото искаш можеш да срещнеш в ежедневието. Веднъж бях свидетел как една жена постави на място една доста нетактична бабичка. А възрасната жена, неразбирайки какво е направила настървено каза: „Какво толкова казах? Защо се обиждаш? Аз исках за добро….“
– Оправдание за това няма, – скочи Катя. – Хората трябва да престанат да питат само това, което тях ги вълнува. Всеки трябва да се съобразява с околните.
– Заобиколен ли си от нетактични хора, – каза тъжно Ана, – това може да те доведе до отчаяние.

Днес, хората се събират, за да празнуват първите най-ярки моменти от Новата година.
За хиляди други хора този ден ще е най-трудния в живота им. За тях Нова година е едно нежелано напомняне за самотата им или загуба на близък човек. Тя ще бъде отбелязана от тези хора като начало на още една година  без радост.
А как стоят нещата при вас?
Можете да изглежда напълно щастливи. Можете да се усмихвате и да поздравявате, както и всички останали, но вътре  в себе си, да сте наранени. Възможно е да сте разочаровани. Може дори да чувствате, че повече не може да продължите да живеете така занапред.
Ако е така, за това има лек. Можете да започнете живота си отново и първия ден на Новата година да стане един от най-радостните дни в живота ви.
Колко пъти сте си казвали: „Ако можех да започна всичко от начало, щях да направя нещата по друг начин“. И това не е неизпълнима мечта. Исус Христос я направи възможна. Той е приготвил подарък за теб. Платил е цената за всичките ни грехове, като е приел наказанието вместо нас.
За това дойде на земята, за да можеш да започнеш всичко отново.
Навярно ще погледнеш назад към живота си и ще кажеш:
– Но аз съм правил толкова ужасни грешки. Постъпвал съм подло…
Няма значение. Исус плати за всичко. Приеми Неговия дар!

Това се случило в една голяма и благословена страна. Тя била много богата страна. Всичко си имала, но хората в нея живеели много бедно. И каквото и да правели всичко си оставало, както преди.
Стотици години било това положение, докато в страната не се родил „божествен младенец“, когото нещо постояно го заплашвало, … неизвестни болести, ….“някакви нещастни случаи“… И той растял на границата между „живота и смъртта“ и винаги задавал странни въпроси. Такива например като:
– Защо нашият владетел казва, че в страната ни всичко има, а ти, мамо, не можеш да ми купиш бонбони, защото сме „нямали пари“? Кой от вас лъже? Ти ли, мамо, или владетелят ни?
Майка му никога не му отговаряла, а само плачела. Когато „младенецът“ пораснал, той отишъл да търси другаде отговор на своите въпроси. Срещнали го бродещи проповедници, които в опияненото си бръщолевене му казали за „Месия“ следните думи:
– Как да се разбере къде седи дяволът? Месия е казал: „По делата им ще ги познаете …“
А „владетелят“ по това време развил бурна дейност. Създал образа на силен и здрав мъж, с чувство за хумор. За всичките беди в страната си, взел да обвинява съседите, Но страното е, че парите в съседните страни, станали по-ценни от тези в страната му. Милиони излъгани граждани в страната мизерствали, боледували и умирали.
Едно лято, когато „владетелят“ ловял риба край своята разкошна вила, пред него се появил „божествения младенец“.
– Защо се случва всичко това? – попитал той „владетелят“.
– Какво това? – попитал „владетелят“. – Всичко е толкова хубаво?
– Не, така е несправедливо….ти си позволяваш да хулиш съседите си, когато в страната ти цари беззаконие. Ти не наказваш тези, които открито нарушават законите. Наказваш тези, които изразяват свободно мнението си с достъпни средства, Ти ограничаваш достъпа до „истината“…
Когато чул тези думи „владетелят“ се разсмял:
– Истината казваш? Истината е в това, както казват съседите: „Търси това, което е изгодно“. Всички виждат, на кого е изгодно това, което става в тази мрачна и студена страна. Аз съм просто пешка в ръцете на тези „неизвестни“, но реални владетели. Това е „Истината“ заради, която ще умреш.
Младенецът казал:
– Владетелите отдавна ме убиха. Аз съм сянката на онова малко момченце, което остана без бонбони и търсеше „истината“. В преследване на илюзиите си и само за тях разбираеми приоритети, безрасъдните „управници“ допуснаха хората да изпаднат на нивото на насекоми… , за да ги мачкат с краката си. Теб те очаква жестока участ. разбери, ние по нищо не се отличаваме един от друг пред „истинския Владетел“. Но кръвта на невините жертви, ще тегне на душата ти. Това е твоят изборът. От този ден нататък ти ще се пробуждаш по няколко пъти през нощта, облян в пот. Това ще бъде наказанието ти тук на земята, за да размишляваш върху нещата, които си направил….

Зоолозите открили в изоставен дом в ирландския град Карлоу над 100 отровни същества. В сградата живеели паяци от вида „Черната вдовица“, тарантули и скорпиони.
Предишният собственик на жилището, чието име не се съобщава, в продължение на много години е предлагал отровни същества чрез интернет.
Уловените обитатели на изоставения дом са откарани в лаборатория. След като отровните животни бъдат изучени, зоолозите смятат да унищожат тези от тях, които представляват потенциална опасност за хората.
Защо бившият собственик е напуснал дом? Какво наказание го чака за развъждне на отровни животни? За сега не се уточнява.
Карлоу е административен център на едноимено графство на юг в Ирландия. В града живеят около 21 хилади човека.