Лауреатът на Нобелова награда по физика Лев Ландау много си патил поради собствената си срамежливост.

Струвало му се, че хората край него виждат само неговите нелепости и тайно се смеят зад гърба му.
Тогава той решил с клин клин да избие, т.е. да отиде срещу страховете си.

Ето веднъж какво се случило с него.

– Мога ли да ви задам един въпрос? – обърнал се Ландау към един самоуверен брадат човек, приличащ на предприемач или търговец от времето на новата икономическа политика.

Човекът спрял.

– Защо носите брада? – със любезен тон продължил Ландау, въпреки явната опасност, идваща от събеседника му.

А за да се отучи да преживява и да се тревожи от чуждото мнение Лев Ландау се разхождал по Невския проспект с шапка, към която бил прикрепен балон.

Вестник „Неделя“ е започнал да излиза от 6 март 1866 г. и просъществувал 35 години.

През 1972 г. във вестника била присъдена награда „за най-добра миниатюра на годината“.

Миниатюрата принадлежала на Михаил Трейстер.

Тя гласяла:

„Зоологическата градина е единственото място, където животните могат да ни видят, без да рискуват живота си“.

През 1877 г в Ню Йорк се открила първата изложба на кучета Westminster Kennel Club Dog Show, а заедно с нея и киноложки клуб, който организирал срещи на собствениците на ловни кучета в района на  Westminster Hotel в Манхатън.

Първите награди за победителите били пистолети, инкрустирани с перли.

През първата година на изложбата участвали около 1200 човека. От 1905 техният брой вече е увеличен до 1700.

Сега всяка година на Westminster Kennel Club Dog Show от цял ​​свят се събират повече от 2500 души с техните четириноги приятели.

Популярността на изложението е толкова голяма, че много често спечелилата породата става на мода през следващата година. Животновъдите започват да се „произвеждат“ кученца от този вид в „промишлени“ мащаби във всякаква големина.

„Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен“.

В тези думи прозира богатството на Божията благодат. За да я постигнем, трябва да се откажем от всичко и да не зависим от обстоятелствата.

В такова положение преставаме да искаме съчувствие от хората при трудни обстоятелства или оскърбления, които са ни нанесени, защото осъзнаваме, че тези изпитания създават условия за големи благословения.

Ние спираме да се фокусираме върху преживяванията си и насочваме погледа си на Самия Бог. В Него единствено търсим успокоение.

Един сляп проповедник, много известен в Шотландия, който отдавна се е преселил във вечността казал:

„Боже мой, никога не съм Ти благодарил за „тръна в плътта си“. Хиляди пъти съм благодарил за розите, но нито един път не съм направил това за бодлите им. Аз се стремях към страна, където в бъдещето ме очаква награда за тежкия кръст, но никога до сега не съм се замислял, че самият кръст се явява слава за даденото време. Дай ми да разбера славата на моя кръст! Научи ме да ценя тръните и бодлите! Покажи ми, че съм се приближил към Теб по пътя на страданието. Нека да разбера, че сълзите ми са създали за мен дъга“.