Веселин Григоров бе на седмото небе. Беше се сбъднала една от мечтите му.
– Най-после си имам свой собствен автомобил, – викаше възторжено Веселин.
Той толкова много искаше да го получи. Много пъти бе сядал мислено зад волана, бе натискал газта и потеглял. И това се превърна в реалност. Можеше да посети много места, които непременно искаше да види.
Сега той непременно ще си залепи на задното стъкло от онези стикери с формата на риба. Така щеше да подчертае, от където мине „Аз съм християнин“.
Постепенно Веселин осъзна, че този стикер го прави обект на по-специално наблюдение и изискваше по-голяма отговорност..
Постоянно се питаше: „Какво виждат другите в мен, пример за християнин или лицемер?“
Честно казано Веселин трудно показваше любовта си към хората, а и не умееше да сдържа езика си. Да той „не върши това, което иска, а онова, което мрази….“ По-лесно бе да нахока някой, отколкото да сдържи нервите си и да разреши проблема по мирен начин.
Следващите дни се развилня силна буря. Тя нанесе щети на колата и на стикера на задното стъкло. Рибата остана без опашка.
Но откакто стикерът си позагуби формата Веселин стана по-спокоен.
Всеки път, когато отваряше багажника и виждаше стикера си казваше;
– Колкото съм по-несъвършен, толкова повече усилия ще полагам, за да се уподобя на Христос.
А това не е ли най-голямата цел на всеки християнин.