Далтон Смит, професионален скачач от Америка, който използва в ежедневната си работа пого стик, специална пръчка за скачане, е станал новия световен рекордьор.

На помощ на мъжа е дошла компанията „Nissan“, която му е предоставила три автомобила „Nissan Juke“, които той е трябвало да прескочи.

Отскачайки от място, Далтон успял да набере нужната височина и след три скока, е съумял да прелети над трите коли.

Макар да изглежда, че рекордьорът е направил своя трик много лесно, самият той е признал, че това постижение не му се е отдало леко и е изисквало продължителна подготовка.

Той е на мястото, където винаги е бил, точно до вас. Бог е с вас, дори и да не го чувствате.

В Библията се казва, че ако имате връзка с Христос, тогава Бог е с вас през цялото време. Той казва: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“.  Бог е винаги с вас. Вие никога не сте напълно сами.

Самотата е време да опознаете по-добре Бога. Във вашето време на самота, трябва да признаете Божието присъствие.

„Молитвата е силна противоотрова за самота. Бог е на разположение 24 часа. Можете да говоря с Него по всяко време, навсякъде и Той разбира, как се чувствате, когато казвате: „Господи, аз съм самотен. Наранен съм! Аз съм нещастен. Чувствам се празен. Помогни ми, Боже „. Можете да говоря с Него по всяко време.

Давид казва в псалмите: „Къде мога да избягам от присъствието Ти?“ Никъде. Вие никога няма да бъдете на място, където Бог не е. Ако сте се доверили на Христос, Той е с вас в сърцето ви. Съсредоточете се върху това, когато се чувствате самотни.

От жегата никой не можеше да се спаси. Едни излизаха на прохладно под ореха, но безветрието спомагаше задухата да се усеща още по-силно. Други се спасяваха край реката. И все пак си беше жега, непоносима и огнена.

Дочо вървеше умислен и не забелязваше нищо около себе си. Преди два дена бе закопал баща си, най-добрия си приятел. Човекът, който го подкрепяше в трудни минути, даваше му кураж, когато бе отчаян, но сега …. него вече го нямаше.

До него се приближи мъж с разкривени крака и опадали зъби. Всичко в този човек говореше за старост и изхабеност, освен живият му поглед.

– Здравей, – каза му непознатият, – разбрах, че баща ти скоро се е споминал.

– Да,- въздъхна дълбоко Дочо, – отиде си …

– Аз съм Асен Попдимитров. С баща ти бяхме заедно в Белене. Спяхме в една барака, работехме в една група. Тогава …. там баща ти ми спаси живота.

Дочо се извърна леко настрани и изгледа старецът, който го бе заприказвал.

– Спаси ме, а можеше да пострада и то много лошо, – каза Асен навел очи към земята. – Бяха ни извели от острова и  ни закараха на една каменоломна. Нашата група вадеше камъни, а друга ги изчукваха за пътна настилка.

Дочо впери очи в Асен и се заслуша в разказа му.

– Аз подкопавах един голям камък, а баща ти отместваше с железен лост друг, който бе откъртил скоро, – продължи да разказва Асен. – Когато се обърнал към мен, забелязал, че камъкът, който подкопавах ще се срути на главата ми. Викна ми: „Махай се от там!“, а в същото време подложи лоста си под свличащата се грамада.

Асен замълча и свали скъсания си каскет, а после додаде:

– Аз се измъкнах, но камъкът притисна лоста на баща ти, а лоста бе върху крака му. Дойдоха всички останали, подхванахме камъка с лостове и освободихме крака на баща ти. Цял месец го гледах как налагаше нараненото място с живовляк, киснеше го в отвара от смрадлика и равнец.

Очите на Асен се насълзиха:

– След това все край него бях, подпирах го, понякога го носех на гръб, а когато се свличаше от болка на земята, го прикривах и гледах, и неговата норма да изкарам.

– Виждал съм раната на крака му, – каза Дочо, – но никога не ми е казвал, че е спомен от времето, когато е спасявал човешки живот.

– Баща ти беше сприхав човек, – засмя се Асен, – но не обичаше да говори за себе си. Докачиш ли го, да не си му насреща. Карал ми се е за няма нищо, но опре ли работата да се защитава някой, главата си залагаше …. Съжалявам, не знаех, че е починал, затова не можах да дойда и на погребението му.

Дочо само кимна с глава и продължи пътя си.

– Странно, – каза си Дочо, – бяхме приятели, а толкова малко съм знаел за него. Като си помисля, не само от този човек,  но и от много други съм чувал подобни истории, особено на погребението му.  Баща ми е защитавал хора, а аз нищо не съм знаел през всичкото това време…..

Паяците са отлични ловци, те си добиват храна благодарение на ефекта на изненадата. Крият се на незабележимо място, изчакват момента и атакуват плячката си. Но някои паяци са измислили  много по-интересна стратегия.

Съществуват няколко вида паяка, които отразяват ултравиолетовите лъчи, те правят цветята по-привлекателни за пчелите. Тази необичайна стратегия използват паяците – раци, които примамват плячката си, вместо да чакат тя да попадне в мрежата им.

Болшинството от изследваните от този вид паяци в Австралия, Европа и Малайзия правели това на корените и листата, а други на ярките цветове на растенията.

Паяците, които ловуват като използват цветовете на растенията, отразяват повече ултравиолетовите лъчи, отколкото другите видове.

Поради това, пчелите и другите насекоми кацат точно на цветята, на които ги чакат паяците.

Единственият недостатък на тази стратегия е, че паяците по този начин привличат не само жертвите си, но и хищници, които са готови да ядат паяците.

Брамс дълго се лекувал в един моден курорт и пил минерална вода.

Когато курсът на лечение бил завършен, лекарят го попитал:

– Доволни ли сте от всичко? Липсвало ли ви е нещо?

Брамс учтиво отговорил:

– Благодаря ви, у мен всичко е на мястото си. Всички болести, които докарах тук, ги връщам обратно със себе си.