Един мисионер посещаваше бедните. Веднъж попадна в един мръсен коридор и чу слаб глас:

– Кой е там?

Мисионерът запали клечка кибрит, за да се огледа. Пред очите му изникна потресаваща картина. Материална нужда и физическо страдание, а едновременно с това невиждана надежда в Бога.

Съществото беше като издялано от черно дърво, със спокойни умоляващи за помощ очи и вкаменени бръчки върху изпито лице. Негърка лежеше на парцаливо легло. Вида ѝ предизвика у него искрено състрадание.

Беше хладен февруарски ден, печката не гореше, а вътре беше тъмно.

В този ден тя нямаше вечеря, обяд или чай за закуска.

В нея не бе останало нищо друго освен ревматизмът и вярата ѝ в Бога.

Трудно можеш да си представи човек по-печално място, лишено от всякакъв уют.

Въпреки това жената с треперещ глас пееше:

Аз съм в ръцете на Исус,
Той ме държи.
Завинаги ми е дал мир,
чрез Неговата любов към мен.
На небесата има радост,
за това, че аз съм спасен.
Там ме чака моя Отец.
Там ще ми даде място Той.

Така тя благодареше на Бога и Му принасяше жертва на хвала.

Повечето от реките на нашата планета текат в едно русло. Но не малко реки се разбиват на безчислени тънки канали.

Често такива „плетени“ реки са широки, но плитки.

Такива многобройни „ръкави“ се образуват на места със стръмни склонове и където водата е наситена с голям брой едрозърнести утайки.

Освен градиента и множеството седименти, важна е и скоростта на течението.

Много често „плетените “ реки се образуват в планински вериги и ледници.

Структурата на такъв воден поток се намира в постоянно движение, т.е. едни от каналите се появяват, а други изчезват с времето.

Край блоковете често се разхождаше един сивочерен котарак. Той беше обикновен, но изглежда съдбата му не бе много радостна. Кой знае къде си бе загубил опашката, на мястото ѝ бе останало само малко чуканче.

Лявото му ухо бе счупено и бе зараснало накриво. Едното му око поради грозен белег, не се отваряше, само премигваше малко с него.

Котаракът беше много добър, не се нахвърляше на хората, но те не го жалеха. Наричаха го Изродчето.

Да той наистина изглеждаше страшно, но явно не разбираше, че го наричат с такова име и за това не се обиждаше.

Когато някой му извикаше:

– Ей, Изродче.

То весело измяукваше и добродушно изкачеше да посрещне извикалия го.

На децата им бяха забранили да го пипат, а по-големите се отнасяха много грубо с него. Често  го мамеха, подхвърляйки му уж нещо за храна, а изливаха съд с вода върху него.

Баба Пена го защитаваше и често му даваше нещо за ядене. А веднъж я чух да мърмори недоволно:

– Защо сме толкова зли? Искаме с нас да се отнасят по човешки, да разбират проблемите ни, а към тези, които са по-слаби, се отнасяме безмилостно и жестоко.

Котаракът търпеше, когато го поливаха, само присвиваше уши, но си оставаше на мястото.

Въпреки всички обиди, мяукаше и се отъркваше в краката на някой. Сякаш казваше:

– Извинявайте, че съм толкова грозен, безполезен и ви предизвиквам да ме мразите.

Той получаваше ритници от минаващите. Хората си изкарваха натрупания гняв от несправедливостта в живота си върху него.

Веднъж влезе в един дом и поиска храна, но му притиснаха една от лапите с вратата. Дълго след това куцаше, лапата бавно зарастваше. Но въпреки всичко той прощаваше на хората и отиваше при тях.

Като наказание за това, че беше добродушен, някой насъска кучета против него. Котаракът не можа да избяга или да прескочи оградата, подведе го болния крак.

Тогава той изпищя, викът му беше почти човешки.

Баба Пена изскочи на улицата и започна да гони кучетата, а те ѝ се зъбеха озлобено.

Уродчето лежеше в локва кръв, неподвижно. Баба Пена въздъхна:

– Боже, и то е като нас. Животът ни е смачкал всичките…. само, че то горкото не умее да мрази.

Внимателно го взе на ръце и го понесе към дома си. Докато го носеше се страхуваше да не му причини още болка. Виждаше как животното страда.

Баба Пена влезе в стаята и се чудеше какво да прави. Котаракът хриптеше и се задушаваше. Тя седна на стола и го положи на коленете си. Посегна да го погали, въпреки че се страхуваше, че ще го нарани, а котаракът замърка.

Той хриптеше, но не виеше от болка, а се опитваше да мърка. Благодареше за това, че някой се е погрижил за него.

Човек му бе дал капка топлина, макар и пред смъртта му, а той се опитваше да благодари, за това чудо, забравяйки за собствената си болка.

Потърка главата в дланите на жената, изпъна се в цял ръст и замръзна. Не дишаше. Сърцето му спря да бие.

Баба Пена седеше с мъртвия котарак на колене и си мислеше за хората:

– Как се отнасяме един към друг, особено към по-слабите? Това животно бе един нещастен инвалид, който цял живот търсеше да получи поне малко топлина.

По лицето и започнаха да се стичат сълзи.

И изведнъж тя разбра:

– Много от нас имат нормално физическо тяло, но жестока и осакатена душа.

Особеността на раницата се заключава в това, че тя е снабдена със система за изпомпване на въздуха.

Англичанинът Джеймс Файн е изобретил раница goback, която заменя много чанти и куфари.

Goback е вакумна чанта за ръчен багаж, която може да компресира съдържанието си и да намали обема на вещите.

Нейната особеност се заключава в това, че вътрешната ѝ торба е снабдена със система изпомпваща въздуха в резултат, на което по меките неща се пресоват и човек  може да пренесе много повече вещи, отколкото в обикновена раница.

Обезвъздушаване се извършва или с прахосмукачка, или просто се натиска с ръце.

Надолу под повърхността на раницата минава двуметров цип, който позволява да се намери всяка вещ, без да се рови в нея. В goback има място за лаптоп и множество дребни вещи.

Обемът на раницата е 35 литра, а вместимостта ѝ е много по-голяма. Тя е идеална за най-неочакваните пътешествия.

Група ентусиазирани инженери са създали уникално фенерче, което може да се зарежда от човешкото тяло. Това го прави почти безкраен източник на светлина, малка, но понякога много необходима.

Много е разочароващо, особено в решаващ момент, ако открием, че фенерчето не свети или ако свети, едва мъждука.

Група ентусиазирани изобретатели са решили този проблем.

Защо е нужна батерията, ако е възможно да се използват термоелектрически генератор вграден във фенерчето?

За мощни „прожектори“ тази технология не става, но за джобни фенерчета подхожда идеално.

Принципното действие на фенерчето Lumen, както и неговото устройство е невероятно прост. В основата на идеята е термогенераторът. Фенерчето използва няколко LED светодиода за проектиране на светлината. Мощността на светене е напълно достатъчна, за да се чете книга в мастиленочерна тъмнина.

Освен това фенерчето е много малко, буквално колкото един пръст.

Корпусът на устройството е направен от алуминий. Тежи само 45 грама. Фенерчето работи, при условие, че е налице източник на топлинна енергия (топлина) от 28 градуса по Целзий. Идеален вариант в този случай е човешкото тяло.

На корпуса на фенерчето има специално място за палеца, който натискайки го включва Lumen и то започва да работи.

Фенерчето може да работи почти без прекъсване. В него са вградени малък акумулатор и кондензатор.

Когато е топло времето фенерчето незначително се зарежда и от въздуха около него, при условие, че неговата температура не е по-малка на установените планки.

Сега устройството се намира в стадий групово финансиране в компанията. За реализиране на проекта са били нужни 5 хиляди долара. За два дена събраните пари са надхвърлили установения лимит, достигайки 328%.

На пазара фенерчето ще излезе във втората половина на 2016 г и ще струва 15 долара.