В един малък резерват за слонове, всички животни са приятелски настроени един към друг. Състрадателни хора бяха събирали на това място животни, които бяха живели при ужасни условия, в цирка или на улицата.
Но имаше една забележителна двойка.
– Погледни ги само, – каза Стоил изненадан наблюдавайки интересната двойка. – Обикновено животните дружат само с тези от техния вид.
– Тези двамата са разрушили всякакви стереотипи, – засмя се Лъчезар.
– А, за тези ли? – обади се човекът, който се грижеше за животните. – Те наистина са невероятни. Това е слона Тари, а неговата приятелка е мелеза Бела.
– Първоначално ги виждах да скитат заедно, – засмя се Матей, той също помагаше за гледане на животните, – но после станаха истински приятели.
Дружбата между слона и кучето продължи 10 години. Заедно ядяха, пиеха, играеха и се разхождаха.
Един ден при нещастен случай Бела си нарани гръбнака.
Всеки ден 35 годишния Тари отиваше до ветеринарния пункт и стоеше там дълги часове на едно място.
– Какво прави този слон тук? – питаше ветеринарния лекар.
– Не знам, – каза Мирон, помощник на ветеринара. – Имам чувството, че чака някого.
– Едва ли има много приятели между хората тук, – засмя се лекарят. – Но при нас няма слон. Кого чака според твоите предвиждания?
– Точно, когато се появи този слон, – обясни Мирон, – докараха една кучка със счупен гръбнак….
– Невероятно, – възкликна ветеринарът. – Хайде да проверим.
Двамата на носилка изнесоха Бела. Слонът бавно приближи. Хоботът му се вдигна и нежно докосна Бела, а тя излая доброжелателно.
– Да не повярва човек, – извика Мирон, – слон и куче приятели….
