По време на промени, войни, катаклизми се преживява сериозна политическа и икономическа нестабилност. А това кара мнозина да напускат домовете си и да търсят място за по-добър живот.

Семейство Енчеви бяха отишли уж на по-добро място, но още бяха на палатка. Главата на семейството Симеон Енчев не можеше да намери квартира и работа. Бяха изпаднали в безнадеждна положение.

– Бог ни е оставил, – плачеше тихо майката, прегърнала трите си деца.

Един ден ги посети свещеникът на местната църква. Той видя в до какво жалко положение бяха стигнали.

– Виждам, че не ви е леко, тук идват много хора с надежда да намерят препитание, но станахте много, – каза свещеникът с болка.

– Имаме нужда от храна, дом и отопление, – намеси се майката. – Децата измръзват през студените нощи. Вече всички кашлят, а нямаме пари и за лекарства.

Свещеника се намръщи. Симеон забеляза това и за да смекчи положението предложи:

– Помолете се за моето семейство и бъдещето му.

– Сега нямам време, – отсече свещеникът и побърза да си тръгне.

Изпадналото семейство в беда остана объркано.

– Какво ще правим сега, щом и от църквата не искат да се молят за нас?

Свещеникът след срещата бързо отиде в близкия магазин. Купи хранителни продукти, а след това успя да събере дрехи за децата.

Когато го видяха, как крачи към палатката им натоварен, семейство Енчеви не повярваха на очите си.

Той им даде храната и дрехите и ги почака да се нахранят и добре да облекат децата си. След, което каза:

– Сега можем да се помолим и да благодарим на Бога за Неговата щедрост. Виждате ли? Той винаги се грижи вас!

По-голямата част от храната на къртицата се състои от дъждовни червеи.

В слюнката на това животно се съдържа особен токсин, който не убива червея, а го парализира.

Ето защо къртицата може да си взема парче от червея, а с останалото да прави запаси в специални места по своите тунели.

Броят на консервираните червеи в складовете може да достигне до стотици, хиляди.

През 1960-70 в СССР била разработена авиационна космическата система „Спирала“, състоящ се от орбитален самолет, който трябвало да изведе в космоса хиперзвуков самолет отделящ степените настрани за извеждане на ракетата в космоса.

За изпитването бил конструиран аналог на орбиталния самолет, който бил оборудван с шаси с опора приличаща на ски-чиния.

Веднъж по време на изпитанията тягата на двигателя била недостатъчна, да могат тези ски да се придвижат от мястото си по земния терен.

Било решено да се натоварят два камиона с дини, които трябвало равномерно да се разпределят в периметър от 70 метра.

Това обезпечило необходимото приплъзване, самолетът се отдръпнал и разпръснал необходимите части.

Борис Трендафилов бе приятел на Павел Димитров. Борис бе учител на Павел и много пъти му бе помагал, това ги сприятели и когато Димитров завърши училище посещаваше редовно Трендафилов.

Двамата дълго разговаряха на различни теми. Павел споделяше с учителя бъдещите си планове. Димитров пръв запозна Трендафилов с момичето, за което по-късно се ожени.

Борис не беше женен, родителите му отдавна бяха починали, нямаше близки или роднини, за това прекарваше празниците сам.

Веднъж Павел го покани в семейството си за поредния празник. Едва пристигнал, Борис вече забавляваше децата. Той се смееше с тях и им помагаше да правят кълбо върху килима.

През пролетта Трендафилов започна трудно да изговаря думите. Трябваше му доста време, за да състави нормално изречение. Оказа се, че е болен от неизлечима склероза.

Състоянието му се влошаваше, но продължаваше да общува с Павел вечер на компютъра си.

Една нощ, той написа на Павел:

„Денят е чудесен. Надявам се да е такъв и за тебе. Трудно ходя и говоря. Едва натискам клавиша, за да ти изпратя посланието си“.

– И въпреки това, – засмя се насила Павел, – той намира денят за чудесен. Какъв човек само. На негово място отдавна да съм започнал да се самосъжалявам.

Такива като Борис имат радост в сърцето си и вътрешен мир. Истински обичат живота и се радват на всичко около тях.

Радостта, онази за, която копнеем всички е възможна само чрез вяра в Бога.

Бохум е родното място на Андрей Иванович Остерман, един от приближените на Петър I, който управлявал външната политика на Руската империя през периода 1720-1730 г.

Един от най-известните атракции на града е камбаната на Бохум. Тя е направена през 1851 г. от майстор Яков Майер чрез оформени стоманени отливки в металургични предприятия „Bochumer Verein für Bergbau und Gussstahlfabrikation“. Рудата за направата на камбаната също се е добивала в Бохум.

Камбаната на Якоб Майер била изпратена на Световното изложение през 1867 г. в Париж. Там тя направила истинска сензация. За камбаната фабриката е получила един от петте известни почетни медали.