Жалко, че светът трябва да се отказва от толкова много хубави неща само защото били нездравословни. Аз лично се съмнявам, че Създателят може да ни е дал нещо, което използвано с мярка, да е нездравословно.

Изключение правят само микробите! И все пак има хора, които упорито се лишават от редица неща, били те за ядене или пиене, спечелили си по един или друг начин съмнително име.

В името на здравето тези хора се отказват от какво ли не. И какво им остава? Напрежение, мъка поради невъзможност да се постигнат желаните резултати…..

Странна работа! Все едно да дадеш цялото си състояние за някоя крава, която вече не пуска мляко.

Каква е ролята на жените в съвременното общество?
Ние отдавна сме се отдалечили от времето на неравенство между мъжа и жената. Днес и двамата имат еднакво количество права. От това може да се заключи, че двата пола трябва да имат и същите задължения. Но ако за мъжът относително това се изпълнява в по-голяма мярка, то за жената това изглежда като прекомерна тежест.
Жената няма практическата възможност да осъзнае себе си и да намери своя индивидуален път. Често без да съзнава копира мъжа, имитирайки стила му на социално поведение. Приспособявайки се към това, тя губи своята индивидуалност и се отказва от собствената си реализация.
Мъжете се държат по по-различен начин. Те изобщо не мислят да възложат възгледите и начина си на живот върху нещо, което може да разруши личната им индивидуалност. Социално мъжът е много по-независим и той не се стреми на някого да доказва нещо. Не подражава на никой, знае най-добре какво му трябва и по-голямата част от силите си насочва за постигане на целите си.
А света на жената напротив, винаги се върти около мъжа. И силите си тя насочва на първо място за да успее мъжът и да прояви своята репродуктивна способност. Тя се чувства неудовлетворена, ако не успее да създаде семейство и да има деца. Освен това, обществото в такъв случай я заклеймява, като „стара мома“ или жалка неудачница. От друга страна всеки мъж ерген се смята по-скоро за смел и хитър, защото не се е подал на магическия чара на нежния пол и не е попаднал в оковите на семейния живот.
Ходенето по магазините, посещенията в салоните за красота и спортните зали са свързани с увеличаване на привлекателността, благодарение на която жената се старае да привлече подходящия мъж.
Много от момичетата са готови на всичко, за да изразят своята сексуалност и  за това преследват перфектния външен вид, съревнувавайки се. Като награда получават възможността да бъдат близо до представителите на силния пол. Те доброволно моделират такова поведение, забравяйки за своята индивидуалност и другите възможности за самореализация, които се намират в света.
За да не падне в този капан една жена трябва да се помни, че целта ѝ е много по-широкообхватна и не се състои само в майчинство и себеотрицание в името на стопанисване и поддръжка на дома, това е само капка в океана от възможности ѝ. Ако тя се откаже да подражава на социалния модел и намери своето истински „аз“, то за нея нещата коренно ще се променят и много вътрешни конфликти ще изчезнат. Равенството между мъжът и жената ще бъде безусловно, ненуждаещо се от доказателства и потвърждения.

Те винаги вършат това, което не води към добро… Чували сте го не един път нали?
Важното е, че ние сме хора и всеки си има свои емоции. Един може така, друг по друг начин. Всеки има право да избира.
Главното е как се чувстваме и как се държим. Нека да минем поредния тест….е, не всичко трябва да е хубаво. Всеки трябва да знае, че е човек и че не е лишен от чувства… На нашата земя за всичко има място.
Ние сме различни и никой на никого за нищо не ни е виновен. Приемаме или не приемаме някого, избора си е наш.
С кого дружим и с кого общуваме?….Не се харесваме на всички…е и какво да правим тогава? А навярно ви се е искало всичко да е точно по мярка. Да, ама не става. Нека да опитаме всички заедно….
Живот…. слънце… пролет… и ние всички имаме едно рамо до себе си… Какво още искаме?
Различни сме, но нека помислим за другите. Нека живеят. Ние не сме Господ и не ни е дадено да наказваме или помилваме.

По-рано дългият нокът на кутрето се използвал за точна дозировка на кокаина. Други си пускали такъв нокът, за да подражават на някого. Сега в Европа това е проява на невъзпитаност, маниер, който не се приема в доброто общество.
Своето начало той води от негрите. През 70-80-те години в Америка дълъг нокът на кутрето имали наркоманите и продавачите на дрога, които първоначално били само негри. Така те отглеждали натурална „лопатка“, с която загребвали наркотика, дори съществувала специална мярка , наречена „нокът“.
В Франция през ХVII век сред аристокрацията било прието да се запазва нокътя на кутрето по-дълъг. Според придворния етикет било прието, не да се чука на вратата, а да се подраска по нея. Освен това такъв нокът се използвал за отваряне на писма, когато под ръка не са имали нож.
Тъй като шпагата се държала с дясна ръка, по-голям нокът се допускал само на лявото кутре. Ако някой държал оръжието си в лявата ръка, то той правел това само с три пръста – показалец, среден и безимен. Традицията да се използва нокътя вместо нож изчезнала в началото на ХХ век, когато писмата започнали да се запечатват не с восък, а с лепило.
По едно време дългият нокът на кутрето бил белег за всеки масон. Такъв е имал и Пушкин, заради което смятали, че той е бил масон.
Дълго време помощник машинистът е притежавал такъв нокът, за да премества лентата, която показвала скоростта, спирачния път, …това било нещо, като „черната кутия“ в самолет.
Такъв белег имали и крадците. По този начин, те искали да подчертаят ненавистта си към труда. Това е било характерно за 40-50-те години на миналия век.

През 14 век, когато епидемията от чума се разпространила в Европа, съществували няколко начина да се избегне заразяването. Единият от тях бил да се носят ароматни топчета  окачени на вратовете, а в домовете и на улиците запалвали ароматни треви.
Облеклото на лекарят през тази епоха бил дълга перелина, широкопола шапка, а на лицето се слагала маска с клюн, в който се намирали ароматни треви. На гърдите висяла кадилница с тамян.
Съществувала легенда за “ виното на четирите разбойника“. Разбойници дълго време ограбвали домовете на умрелите от чума, при това не се заразявали от болестта. Когато ги хванали се оказало, че пият определено вино. В замяна на рецептата на виното, което употребявали, били помилвани.
Рецептата включвала розмарин, лавандула, бор, мента и много други билки. Изненадващо е, че процента на парфюмеристите, оживели тогава, бил много висок.
За приготвянето на „виното на четиримата разбойника“ в домашни условия се взимало един литър ябълков или винен оцет и по две лъжички смлени свежи билки от лавандула, розмарин, градински чай, пелин, седефче и мента. Билките се слагат в съд и се заливали с оцета. Покривали се и се оставят на слънце за две седмици. След това се прибавяли шест скалитки чесън. Отново съдът се закривал, поставял се на слънце за една седмица. Прецеждало се съдържанието от съда и се наливало в бутилка.
Несъмнено „виното на четиримата крадци“, от съвременна гледна точка, притежава силно антимикробно действие, срещу, което не би издържал нито един представител на редица заболявания. Прилагането на този „еликсир“ се препоръчва само външно, защото в съдържанието му освен оцет, влизат две билки – пелин и седефче, които при по-големи количества предизвикват отравяне и смърт.
Относно чесъна в оцета има различни мнения. Според едни, колкото е повече, толкова по-добре, но други смятат, че трябва да се съблюдава някаква мярка.