Митът за „развитие на демокрацията“ е изфабрикувал поредната пукнатина и то на доста неприятно място за неговите пазители.
Става дума за използване на човешки материал за производство…за подобряване вкуса на „Pepsi“.
Според американските медии хранителният гигант е сключил договор с биотехнологична компания Senomyx специализирана в използването на клетки от мъртви ембриони, с цел да подобри вкуса на напитката си.
Представители на различни религии са протестирали многократно срещу използването на човешки ембриони. Дори когато става дума за чисто медицинска нужда, това е кощунство. Възразявали са от позицията на светския хуманизъм, че са нужни нови лекарства, че трябва да се мисли за здравето на хората. Но за пореден път се убеждаваме, че всяка идея се развива под натиска на медиите и разпространяващата се информация.
Това, че мъртвия човешки зародиш е използван за усилване вкуса на „Pepsi“ има някаква особена ирония. От една страна, неродено дете, а от друга абсолютен химически препарат. В изпълнението на тази гнусна идея, възниква елементарна пропорция: колкото повече „Pepsi“, толкова повече ембриони. В края на краищата абортите ще придобият промишлено значение. Това е неизбежно!
Това е истински цинизъм, както за авторите на това решение, така и за високопоставените лица, които пазят мълчание по този въпрос. Случаят наистина е безпрецедентен.
Би ми се искало, тази скандална история да сложи край на използването на човешки ембриони. Каквито и да са целите, тази практика безусловно трябва да бъде забранена.
Архив за етикет: мълчание
Тъжната притча
Веднъж се събрали множество притчи заедно, както става обикновено при хората и започнали да си говорят. Всяка разказвала за себе си, а останалите слушали и се радвали на мъдростта й. Само една от тях седяла в ъгъла и тъжно се усмихвала. Всички притчи се изказали, но тя дума не промълвила. Нейните съседки я попитали:
– Защо мълчиш и нищо не казваш?
– Нима не ти хареса всичко, което чу?
– Какво ще ни разкажеш?
Тъжната притча отговорила:
– Мога ли да да ви попитам нещо?
– Разбира се! Питай! – зашумели всички притчи.
– Чуха ли ви хората, а какво казаха след това?
– Хвалиха ..
– Възхищаваха се…
– Радваха се…
– Поклащаха глави…
– Усмихваха се….
– Казваха: „Истина е”.
Още дълго притчите описвали реакциите на хората. Когато всички замълчали тя казала:
– Хубаво е, че са останали доволни от вас. Хубаво е, че са ви разбрали, оценили са мъдростта и истината изразена от вас. След това те започнаха ли да се държат по различен начин или останаха такива, каквито са били?
Отговорът бил дружно мълчание.
– Ето, за това съм тъжна притча.
Молитва по навик
Масата била подредена изкусно, най-добрите плодове и ястия били сервирани на нея.
Семейството с госта седнало на масата. Всички погледнали към проповедника, очаквайки той да се помоли преди хранене. Но човекът казал:
– Бащата е длъжен да се моли на масата, защото той е първият, който трябва да се моли за семейството.
Настъпило неприятно мълчание, защото в това семейство никой не се молил. Бащата се изкашлял и казал:
– Знаете ли, скъпи проповеднико, ние не се молим, защото в молитвата си преди хранене казваме едно и също всеки ден. Молитвата по навик е безполезно дърдорене. Тези всеки ден повтарящи се думи, с нищо няма да ни помогнат, затова и престанахме да се молим преди ядене.
Проповедникът изненадано ги погледнал. Изведнъж седем годишната дъщеря на домакина се изправила и попитала:
– Татко, нима вече не е нужно всяка сутрин да идвам при теб и да ти казвам „Добро утро“?