Един човек изгубил сина си. Дошъл негов познат и един равин да го посетят. Равинът видял как страда бащата и се разсмял. Опечаленият мъж го попитал:
– Защо се смееш?
Той отговорил:
– Ние се уповаваме на Небесния господар, че отново ще видиш сина си в идния свят.
А другият му отговорил:
– Нима този човек не страда достатъчно, че и ти идваш да му умножаваш мъката? Могат ли да се слепят парчетата от разтрошена делва?
Равинът казал:
– Пръстеният съд е наченат във вода и в огън е завършен, стъкления съд е започнат в огън и в огън е завършен. Ако първият се счупи може ли да бъде поправен? Ами вторият ако се счупи и той ли не може да бъде поправен?
Другият казал:
– Стъклото може да се поправи, защото се издухва.
Тогава равинът казал:
– Ушите ти нека чуят какво казват устата ти. Ако нещо направено от ръката на човек, може да бъде възстановено, колко повече е така за направеното от Всевишния.

Представете си много привлекателна блондинка. Тази нощ тя прекара при свои приятели и реши преди да отиде на работа, да се прибере, за да се преоблече.
Беше ранно утро, отвратително дъждовно време. Тя трудно намери кола. Зад волана седеше красив млад мъж.
Шофьорът се оказа много добър, даже пари не й взе. Девойката поиска някак да му благодари и с очарователна усмивка му каза:
– Мога ли да ви почерпя едно кафе?
Мъжът се изненада. Нещо се стрелна в ума му… и каза:
– Разбира се, не отказвам.
Тя мило му се усмихна. Отвориа чантичката си и извади няколко пакетчета разтворимо кафе. Протегна ръка и ги предложи на шофьора преди да излезе от колата.
Тя така и не разбра, защо така бързо се измени лицето на мъжа….

Хедвиг Ева Мария Кислер е родена в Австрия през 1913 г. На 20 години се снима в чехословашки филм на малка сцена гола. Това предизвикало възмущението на обществото и заради възникналия скандал, родителите ѝ бързо я омъжили за богатия Фриц Мандел. Неговия бизнес бил свързан с незаконна продажба на оръжия. Магнатът безумно се влюбил в момичето. Няколко пъти Хедвиг бягала от омразния си мъж, но всички опити били неуспешни. И все пак, точно както в класическия телевизионен сериал, тя се преоблякла с дрехите на прислужницата, като предварително я приспала със сънотворно, а след това избягала в Америка.
В Холивуд я посрещнали с отворени обятия, но след нашумелия скандал я посъветвали да си избере псевдоним. Така се появила Хеди Ламар, една от най-красивите актриси на Холивуд. Нейният бивш мъж доставял оръжие на Хитлер, а тя мразела фашистите.
Кой казва, че една красива жена е глупава? Хедвиг Ева Мария Кислер е доказала погрешността на този извод. Актрисата е могла да вникне в принципа на действие на системите за ориентиране и противокорабно оръжие! Тя се е интересувала от управление на торпедо по радиото. Но когато се обърнала към Националния съвет по изобретенията на САЩ, била възмутена, когато ѝ предложили да продава военни облигации. Какво можеш друго да правиш, когато имаш такава външност?
Най-интересното е, че от продажбата на облигации тя събрала няколко милиона долара. Всеки, който е купил облигации на стойност над 25 хиляди долара,  е получил целувката ѝ. Представяте ли си каква опашка е имало само!
През 1940 г. красивата актриса на Холивуд се среща с авангардения композитор Джордж Антейлом. Той е станал известен със своите механични оркестри от витла, звънци и устройство за автоматично произвеждане на музика.
Експериментирайки с Ламар те направили важно изобретение. През декември 1940 г. подали заявка за патент. През август 1942 г. бил получен патент с номер 2,292,387 за „система за секретни съобщения“.
Много години технологията била засекретена. Едва през 80-те години изобретението започнало да се използва за граждански цели. Технологията намира много приложения в сфери, без които е немислим живота на съвременния човек. Например, при мобилните телефони, безжични комуникационни устройства, Wi-Fi, Bluetooth.
Актрисата се е снимала в много популярни филми. Почива през 2000 г. в бедност и мизерия, забравена от своите почитатели. Но на нейният рожден ден 9 ноември  се отбелязва Деня на изобретателя в САЩ.

Това се е случило на 14 октомври 1998 г. по време на междуконтинентален полет.
Една жена седяла до тъмнокож мъж. Тя била недоволна от това и помолила стюарда да ѝ намери друго място. Стюардът казал:
– Всички места в самолета са заети, но ще погледна дали има място в бизнескласа.
Останалите пътници наблюдавали всичко това с изумление и отвращение. Не стига това, че жената е невъзпитана, ами ще продължи полета си в бизнескласа.
Нещастния чернокож мъж, който се оказал  в тази неприятна ситуация, предпочел да не казва нищо. Жената удовлетворена от това, че ще лети в бизнескласа и по далече от този мъж, чакала с нетърпение връщането на стюарда.
Скоро стюардът се върнал и се обърнал към жената:
– Моля да ме извините, че се забавих. Аз намерих едно място в бизнескласа.Това не ми отне много време, но трябваше да получа разрешение от пилота да сменя местата. Той ми каза:
– Никого не трябва да принуждаваме да седи до този, който създава проблеми, за това разрешавам да се сменят местата.
Останалите пътници не могли да повярват на ушите си. В този момент жената, с лице на победител, се приготвила да стане от мястото си.
През това време стюардът се обърнал към седящия чернокож мъж:
– Господине, последвайте ме, ще ви покажа новото ви място в бизнескласа. От името на нашата компания, командирът ни ви  се извинява, че е трябвало да седите до човек, който създаде тази неприятна ситуация.
Всички пътници единодушно аплодирали персонала на самолета, че е разрешил тази ситуация по такъв удачен начин.
През същата година командирът на самолета и стюардът били наградени за добро обслужване на пътниците в самолета.
За персонала във всички офиси била сложена на видно място следната фраза: „Хората могат да забравят какво сте казали. Хората могат да забравят какво сте направили. Но те никога няма да забравят как думите ви и делата ви са ги накарали да се осъзнаят“.

Това се е случило по времето, когато християните били гонени.
В едно село живеело едно християнско семейство. Мъжът трудно изхранвал семейството си въпреки, че много работел без прекъсване, неуморно. Цялото си бреме възложил на Господа и вярвал, че нещата ще се променят и ще стане по-добре.
Той написал на една дъсчица: „Не винаги ще бъде така“ и я окачил на видно място в дома си.
Минали тежките години на гонения. Дошло време на благоденствие и свобода. Пораснали децата, появили се внуците. Веднъж всички се събрали на пиршество във стария дом.
Големият син видял старата дъсчица, с до болка познатия надпис, и казал на баща си:
– Дай да я махнем, нека не ни припомня тъжните и трудни години. Всичко остана назад.
– Не я махайте, деца, – казал бащата, – Запомнете, че и така не всякога ще бъде. Научете на това децата си. Тежкото време е време за преминаване през изпитанията. Ако живееш добре, благодари за благоденствието, но ако живееш в трудности отстоявай.
Да благодари умее само този, който помни трудностите през, които е минал.