Един контрабандист, поради страх от полицейска акция, се обърнал към един монах с молба да укрие контрабандна стока в манастира, Полицията няма да заподозре свещеник.

Монахът отговорил на това искане с възмущение и поискал мъжът веднага да напусне манастира.

– Защо така, – замолил се контрабандистът, – ще ви дам 100 хиляди долара.

Монахът се поколебал преди да даде отново същия отговор.

– Двеста хиляди?

Монахът пак отказал.

– Петстотин хиляди?

Монахът сграбчил тоягата и изкрещял:

– Махай се веднага от тук! Ти стигна твърде близко до моята цена.

Осъзнавайки злото, човек не би го извършил повече и не би се подал на изкушението.

При една мъдра жена често идвала съседката й. Тя се оплаквала от съдбата си. Въпреки че била женена и имала двама сина, тя се чувствала нещастна. Свекърва й издевателствала над нея, измъчвала я и я унижавала.

Мъдрата жена всеки път давала добри съвети, но била безсилна пред деспотичната свекърва и слабоволевия мъж.

Един ден тя казала на съседката си:

– Разбрах, че не можеш да промениш семейното си положение. Ето ти имаш двама сина и един ден ще станеш свекърва. Възможно е всичко това да ти се дава като урок, та после да бъдеш добра свекърва за своите снахи.

Очите на съседката загорели със злобна радост. Тя яростно през зъби казала:

– Чакам с нетърпение деня, когато ще стана свекърва. Тогава ще си отмъстя за всичко на своите снахи.

Това не е често срещан спорт.

Само си представете как мъж пробягва разтояние с жена си на раменете. Това се случва сам във Финландия.

Двамата трябва да преодолеят различни препядствия. Жената заема доста неудобна поза. Краката й са нагоре, а главата надолу…

Участъкът, който трябва да се премине, е дълъг 250 метра. И за да не бъде много леко на участниците, това разстояние се усложнява с два баира и яма пълна с вода.

Но най-интересна е наградата. На победителят се дава толкова бира, колкото тежи жена му.

Пастор поучавал и наставлявал членовете на църквата:

–  Джо, уискито е най-смъртният ти враг.

Един мъж небрежно облечен, с мътен поглед и леко неконтролирани движения заявил силно на глас:

– Но нали, ни казахте да обичаме враговете си.

Пасторът най-напред се изненадал от заключението на мъжа, но продължил спокойно:

– Да, говорил съм ви, но не съм ви учил да ги поглъщате.

Тя не ги познаваше, но се представиха за роднини на мъжа й от Северна България. На чичо Кольо, на чина Петра…. на кой си от кой си…

Жената разбра, че трябва да бъде любезна и ги посрещна сърдечно. Нагости ги богато и им посла да спят в новата стая. Прояви човещина и не им се скара дори, че стъпкват фасовете си върху новия персийски килим.

Странни гости, седят цял ден в апартамента и никъде не излизат. Домакинята се надяваше, че за малко поне ще се разходат из града и ще го разгледат, та малко да си почине и да се отпусне.

Ден така, два минаха, трети се задава, а тези хора цял ден стоят пред телевизора, ревизират хладилника и без да питат се обслужват сами. Нищо не купуват, а ядат на корем.

На жената й писна и накрая каза на мъжа си:

– Може да са твои роднини, но не мислиш ли, че вече прекаляват?

Какво направи мъжът й тя не разбра, но се обади баща й, че спешно трябва да идат при него. Гостите макар и с неудоволствие трябваше да си тръгнат. Преди да излязат от вратата единият най-безцеремоно изтърси:

– Развалихте ни плана. Две седмици бяхме при Владо в София, щяхме да изкараме две седмици и при вас, а след това за две седмици щяхме да отидем у Петър във Варна………..

Жената не искаше да слуша останалата програма на гостите от Габрово, за това само прехапа устни и махна с ръка. Само като си помисли, че този ад е щял да трае още седмица и половина, косата й настръхна. Въпреки това им се усмихна и им пожела добър път.

Случи се така, че след една година минаха край Габрово. Мъжът й я подкани да се отбият за малко при неканените гости от преди. На жената не й се искаше да  се срещне с тях, все пак спомените бяха още пресни, пък и не бяха от най-добрите. Но мъжът й настоя и тя вдигна ръмене.

Посрещнаха ги, почерпиха ги по едно кафе. И още, докато кафето беше горещо, стопанката каза:

– Изпивайте си бързи кафето и тръгвайте, че каквато буря се е задала, не знам как ще се измъкнете.

Гостите я погледнаха смаяно. Те се бяха отбили за малко и съвсем нямаха претенции да останат по-дълго, но самата реплика ги накара да се спогледат и се усмихнаха.

Ето така се срещат гости по габровски.