В началото на християнския си живот, много харесвах историята за съня на цар Соломон.

В началото на царуването му Бог му се явява на сън и му казва да поиска нещо за себе себе си, но вместо богатство Соломон поиска мъдрост.

Бях решила, ако Бог ми се яви на сън и аз да си поискам мъдрост, вместо каква да е друга прищявка от този свят.

Когато по-късно прочетох историята, с изненада открих, че Соломон не е искал точно мъдрост, а „разумно сърце, за да различава между добро и зло“.

Но аз все още исках Бог да ме дари с мъдрост.

Изведнъж се попитах: „Какво е всъщност мъдростта и как мога да я придобия?“

Притчите ни казват: „Страхът от Господа е начало на мъдрост“. Като размислих добре върху това, започнах да правя връзка между страх от Бога и мъдростта,

Мина доста време, докато разбрах, че страхопочитанието пред Бога ни води към добро и ни предпазва от злото.

Според книгата на Яков, мъдрият човек “ показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта“.

Смиреното ни страхопочитание пред Бога е израз на това, че осъзнаваме, кои сме всъщност и ни помага да постъпваме правилно.

В ежедневието се сблъскваме с много грижи. Понякога сме поставени сред бурите на проблемите. Срещаме финансови и здравословни трудности. Страхуваме се за нашите близки, които се намират сред природни бедствия, войни, терор и жестокости.

Но във всичко това Исус е с нас.

Той е този, който може да ходи по вода и да контролира природните явление. Само Исус може да каже на бурята, както и на нашите проблеми: „Спри! Утихни!“ и те да му се покоряват.

От нашия Спасител получаваме невероятно ценен и необикновен дар, Неговият  мир. Той владее обстоятелствата и може да ни гарантира съвършен мир. Това не е по нашите сили. Нямаме достатъчно мъдрост, за да живеем в безопасност.

Само в любящите обятия на Исус Христос можем да бъдем защитени, защото, Той има план за нашия живот.

Самсон разполагал с огромна физическа сила и все пак станал жертва на слабостта си, защото уповавал на себе си.

Често виждам хора с прекрасно телосложение, блестящ ум и завидно обществено положение, но лишени от Христовата благодат.

Те бързо увяхват. Приличат на сапунен мехур. Онези, които ги славят са първите, които ги презират, след като паднат.

Римляните са създали пропита с дълбока житейска мъдрост и огорчение поговорка: „Тъй преминава славата на света“.

Кой от нас не се нуждае от сила? Кой не желае да е по-енергичен? Домакинята за работата в къщи, бащата за службата, детето за училищните занятия, болният, за да понася неподвижността си.

Но от къде се взема тази сила? Дали от парите или алкохола? Или от други тъмни източници?

Но по-добре е да останеш безсилен, отколкото да притежаваш разрушителна такава, враждебна на всяка хуманност и божествено влияние.

„Когато съм немощен, тогава съм силен“, защото силата Му в немощ се показва съвършена.

Станимира се ожени за фермер и се научи да консервира плодовете от богатата им реколта. Тя можеше да прави всякакви консерви от царевица, боб, домати и много други.

Всичко това изисква много обучение и  много работа, но Станимира не се отказа. Трудът даваше  резултати и през зимата тя се наслаждаваше на многото консерви.

Така и ние трябва да съхраняваме Божието Слово в сърцата си, за да черпим насърчение по време на беда.

Когато сме спокойни и нямаме проблеми, Божите думи могат да ни събудят от духовна леност, както киселите и лютиви консерви събуждат нашите сетива.

Обещанията за Божията грижа и любов по всяко време в живота ни е като сладко от уханни плодове.

Запомнянето на стихове бе трудно за Станимира, но тя не се отказваше, защото това променяше сърцето ѝ, като го превръща в хранилище на Божието Слово, от което можеше да черпи мъдрост и любов.

Веднъж, когато падишахът приемал просители, дошъл един човек застанал в ъгъла и нищо не поискал.

Падишахът погледнал към мъжа и погладил главата си. Човекът се поклонил и прекарал дланта през устата си. Падишаха погалил лицето си, а човекът гърлото. Падишахът докоснал своя корем, а човекът краката си.

– Дарявам на този просител слитък злато, – казал падишахът.

Ковчежникът се подчинил. Мълчаливият молител взел дара и си тръгнал.

Съветникът, който бил дясната ръка на падишаха много се ядосал и попитал господаря си:

– За каква услуга ти така щедро надари бездомния просяк?

– За царска, – усмихнал се падишахът. – Зададох на мъдрия човек три въпроса и получих три отговора.

– Но ние не сме чули, нито въпросите, нито отговорите, – възразил везирът.

– Който има очи ще види, който има ум ще разбере, – усмихнал се падишахът. – Аз погладих главата си и човекът разбра моя въпрос. Попитах го: „Какво най-много ни подтиска?“ – „Празната дума“, – отговори той. „А кой го грози опасност да загуби лицето си?“ – „Този, който своите дни и състояние е прекарал през своето гърло“. „Но нима човек не е роб на своя стомах?“ – попитах аз. „Не, – каза човекът, – за това са дадени крака на човека, за да си търси и намира работа и нищо да не пропусне от чудесата на белия свят“.

Падишахът погледнал придворните и за трети път се усмихнал:

– Полезно е да запомните, изречената пред вас мъдрост: „Устата водят до беди, а краката до храната“.