Както и по-рано изкарваше с труд прехраната си и продължи да бъде все същият простодушен човек. Бе мислил и преживял толкова неща. Толкова много от най-хубавите си часове бе отделил, за да направи добро на хората. Сякаш бе разговарял с ангели и бе черпил от тяхната мъдрост.
Това личеше в кротката и разумна благообразност на всекидневния му живот, чието спокойно течение се движеше спокойно и равномерно. Не минаваше нито един ден, през който светът да не стане по-добър само защото този човек, скромен какъвто си бе, живееше в него.
Нито веднъж не излезе от руслото на собствения си живот и все пак се превърна в благословение за околните.  Чистата и възвишена простота на мисълта му, която в част от проявите си приемаше формата на безмълвно вършени добрини, се изяви и в речта му. Той говореше истини, които въздействуваха и оформяха начина на живот на ония, които го слушаха. Слушателите му навярно и не подозираха, че техният съсед и близък приятел, е нещо повече от обикновен човек. Той допускаше това най-малко от всички. И все пак, като ромон от планински ручей, устните му изказваха думи, които не бяха хрумвали на никое човешко същество.
Годините тичаха напред. Започнаха да се появяват бели кичури и да се пръскат по косата му. Благородни бръчки се издълбаваха върху челото му. Той бе остарял. Но не напразно. Мъдрите мисли в главата му бяха повече от белите косми върху й. Бръчките и браздите издълбани от времето бяха хрониките на мъдростта, изпитана в продължение на цял един живот.
Университетски професори и дори градски първенци идваха отдалече, за да го видят и да разговарят с него. На шир и длъж бе литнала вестта, че този прост земеделец има идеи различни от останалите хора. Идеи, добити не от книгите, а от нещо по-възвишено, сякаш бе беседвал приятелски с ангели всекидневно. Независимо дали бяха мъдреци, държавници или филантропи, той приемаше посетителите с оная мека откровеност, която бе характерна за него още от детските му години. Открито беседваше с тях за онова, което бе дълбоко скрито в неговата или техните души. Докато разговаряха, лицето му грееше с някаква мека светлина.
Когато заговореше излагаше пред хората каквото лежеше в ума и сърцето му. Думите му притежаваха сила, защото хармонираха с мислите, а в мислите личаха истина и задълбоченост, защото идваха от начина му на живот. Той не произнасяше празни думи. Те бяха думите на живота, изпълнен с добри дела и излъчваща любов. Бисери, чисти и прекрасни, бяха те, разтворени в тази скъпоценна напитка.
С блеснали от сълзи очи хората благоговейно гледаха този почитания човек и си казваха, че никога не имало лице така достойно за пророк и мъдрец, окръжен от ореола на белите коси. Изразът му на велика доброта сякаш приютяваше целия свят.

Един мъдрец седял под едно дърво. При него дошъл велик философ. Мъдрецът бил много стар и скоро щял да напусне земята.
Философа го попитал:
– Казаха ми, че всичко знаете?
Мъдрецът взел няколко листа в ръката си и попитал философа:
– Как мислите, колко листа имам в ръката си? Повече ли са отколкото тези в гората?
Цялата гора била пълна със сухи листа. Вятърът духал навсякъде, а сухите листа под негово ръководство творели чудна музика. Философът погледнал нагоре и казал:
– Що за въпрос? Как можете да имате повече листа в ръката си , отколкото са в гората? Вие държите няколко, а в гората има милиони.
Тогава мъдрецът казал:
– Това което съм говорил досега  е колкото листата в моята ръка, а това, което не съм могъл да изкажа са всички тези сухи листа в гората.
Философът възкликнал:
– Тогава още един въпрос. Защо не сте изказали всичко това?
Мъдрецът отговорил:
– Защото това няма да ви помогне. Дори и да исках да изкажа всичко това, нямаше да мога да го направя. За да усвои и научи нещо човек, трябва да го преживее. Знанието идва от опита и преосмислянето му.

Живели двама съседи. На единият в живота му всичко било наред.
Добра жена, уютен дом, умни деца. Другият съсед също не живеел лошо, но през цялото време му се струвало, че оградата на съседа му е боядисана в по-ярки цветове, че крават на комшията му дава повече мляко…. Всичко това не му давало покой, за това отишъл при един мъдрец.
– Направи така, че да живея по-добре от съседа си, – помолил той мъдреца.
– Вземи тази кана с вода и я отнеси у дома си. Когато видиш нещо хубаво у съседа си, изпивай по глътка от водата, – казал мъдреца.
Съседът така и направил. Той пиел по една глътка от водата, когато видел нещо хубаво у съседа си. Но водата в каната не свършвала. Започнал да излива тази вода в чаши и различни други съдове. Скоро всички съдове били запълнени. Незнаейки какво да прави със водата, съседът отново отишъл при мъдреца.
– Какво става? Аз имам толкова много вода, че се страхувам да не потъна в нея.
Мъдрецът отговорил:
– Затова ти дадох тази кана, за да пиеш, когато те измъчва жажда.

Попитали един мъдрец:
– Разбирането на хората и добротата са необходими елементи за по-добър живот. Какво друго е нужно освен любов и красота? Защо са необходими знанията, съмненията и забележките?
Мъдрецът казал:
– За да узрее прасковата са й необходими слънце и вода. Навярно сте виждали, какво става, когато слънцето грее по-дълго или по-силно? Става ужасно бедствие. Ако поливате растението правилно, водата за него ще бъде истинска благодат, а ако го поливате често  растението ще започне да гние и водата ще го разруши.
Дайте на човек непрекъснато добро и той ще се изтощи дотолкова от него, че накрая ще стане нещастен. Ако не направите забележка навреме и то критика, която би му оказала въздействие, ще сгрешите.

Имало един цар. Той считал за свой дълг да помага на всеки, който дойде при него за помощ. За това всяка сутрин сам участвал в раздаването на храната за нуждаещите се. Веднъж при царя дошъл един мъдрец, за да поиска малко храна за бедните. По това време царя оглеждал именията си, но бил в лошо настроение.
Мъдрецът отишъл в полето. Там намерил ядосания цар. Царят попитал с раздразнение:
– Защо си дошъл?
– Дойдох да поискам храна! – казал мъдреца.
Царят още повече се раздразнил и започнал да крещи:
– Защо не дойде сутринта, когато раздавах храната за бедните?
– Аз не знаех за това, – спокойно отговорил мъдреца.
– Аз имам приемни часове! – продължил да крещи царя. – Ти можеше да дойдеш в уреченото време.
На това мъдрецът спокойно отговорил:
– Не се вълнувай, моля те! Аз тръгвам, забрави за мен.
Но царя започнал да се ядосва още повече:
– Що за хора сте вие?!  Имам и други задължения. Аз също съм човек, защо никой не отчита това? Какво в края на крайщата ти е нужно?
– Единственото, което исках, е малко храна. Но сега не искам нищо от теб.
И мъдрецът тръгнал да си ходи. Това разярило още повече царя. Той още по-силно се разкрещял:
– Искаш храна?! Тогава вземай! – с тези думи той взел бучка тор и я хвърлил след мъдреца. Човекът се навел с достойнство взел бучката тор и след като благодарил на царя си тръгнал.
През нощта царят сънувал мъдреца и голяма купчина тор. В съня си той попитал  мъдреца:
– Защо ми се появяваш в съня с тази купчина тор?
– Ти си чул, че каквото дадеш безкористно, ти се връща стократно. А когато го дадеш на свят човек, то ти се връща хилядократно.. Така че този тор си е твой и ти трябва да го изядеш.
– Как мой? И защо трябва да го изям?
– Вчера, когато дойдох при теб, молих за храна, а ти вместо нея ми даде тази бучка тор. А сега при теб се е върнала като голяма купчина. Такова е правилото.
– Боже мой, какво направих?! – царя ужасен се хванал за главата.
Мъдрецът продължител:
– Аз не мога да отменя това. Спомняш ли си, вчера аз опитах да ти помогна? Исках да си тръгна, но ти се ядоса, закрещя и хвърли това след мен. Не мога да отменя това, което е станало, но ще ти подскажа. Направи така, че да те критикуват, осъждат и ругаят. Тогава тези, които правят това ще разделят този тор с тебе. Когато някой ни критикува, ругае… споделя лайната, които трябва да изядем.
Когато царят се събудил, дълго размишлявал над съня си. След това взел бутилка с ракия, запалил цигара и излязъл на площада, където пред всички предизвикал скандал, дори се сбил с някой. След това с една проститутка под ръка се разходил пред поданиците си. Всички хора наоколо изпаднали в шок, а след това възнегодували. Започнали да го оплюват, да му се присмиват и да  издевателстват над него. А точно това му и трябвало.
Вечерта уморен, доволен от себе си, царят легнал да спи с надежда да види продължението на вчерашния си сън. И той го видял, но за съжаление, купът бил намалял съвсем малко.
– Как така? – завикал царя. – Ти каза, че това ще проработи.
– Работата е там, – отговорил мъдрецът, – че на площада е имало човек, който не ви е осъдил и критикувал.
– А сега какво ще правя? Аз съм цар и не би трябвало да се храня с лайна. Мога и да се отровя, ако изям всичко това.
– Добре, ще ти помогна още веднъж. Ще ти дам адреса на този човек. Ти лесно ще го намериш. А какво ще правиш по-нататък, ти сам ще решиш.
Царят се преоблякъл, гримирал се до неузнаваемост и отишъл при този човек. Когато го намерил го попитал:
– Вие навярно знаете какво вчера се случи в нашия град? Как се отнасяте към всичко това?
– И какво необичайно се е случило вчера? – попитал човекът.
– Не видях те ли как нашия цар се излага?
– И видях и чух. Но в това няма нищо страшно. Просто нашият цар се е уморил и му трябвало да се поотпусне.
– Но как така? – казва царя.- това е безобразие. Той със своето поведение подронва морала и устоите на обществото. На площада имаше и деца. Това не може да остане така. Трябва да се създаде опозиция и искам вие да я оглавите. Аз имам пари и финансово ще ви подкрепя.
– Не, аз в това не участвам. Нищо необикновено не видях вчера. Царят по рождение  е непостоянен и просто не е издържал този път.
– Ето заради такива като вас, падат нравите. Обществото напълно ще се разврати. Как ще живеем по-нататък?
Човекът не реагирал на тези думи. Той погледнал царя право в очите и му казал:
– Ваше величество, яжте си сами лайната.
Този човек още от самото начало знаел кой стои пред него и за това не се подал на агитацията му. А царя до края на живота си взимал малко от купа и го прибавял към храната си. Единственото, което го спасило били подправките и ароматите.