Тя бе една малка кремава на цвят гъба, но много ѝ тежеше, че хората не я забелязват и я подминават.

– Не ми обръщат внимание, защото съм малка и невзрачна, – каза си гъбата, – Но аз ще порасна и ще стана красива! Тогава ще видят те! Ще отмъстя на всички!

Малката гъба започна да пие дъждовна вода. Толкова много пиеше, че понякога се задушаваше.

Въпреки всичко тя доби това, към което се стремеше.

Стана много висока и бяла гъба. За да се разкраси, намаза шапчицата с нещо червено, което бе останало в една консервена кутия.

– Станах по-червена и от най-червените гъби, – каза си радостно тя.

Прибави и бели точки върху шапчицата си. Така смяташе, че изглежда по-привлекателна, примамлива и съблазнителна.

В гората дойдоха гъбари. Те събираха манатарки, масловки и всякакви ядливи гъби растящи през този сезон.

– Вижте, – извика един младеж с голяма кошница, която бе напълнил едва до половината, – колко е красива тази мухоморка! Ще я стъпча и размажа, за да не се заблуди някой начинаещ гъбар, който би я приял за ядлива поради притегателната ѝ сила, да очарова и съблазнява.

Младежът смачка и унищожи гъбата, въпреки че тя не бе отровна. Това се случи с нея не, защото бе станала голяма и красива, а поради простата причина, че тя вече не приличаше на себе си.

В края накраищатата, не е важно как изглеждате външно, а какво има вътре във вас ….

Завидяла една от ядливите гъби на другите по-големи от нея и се натъжила:

– Никой не ме забелязва. На никого не съм нужна…..

И ето какво измислила:

– Аз съм малка и невзрачна, но ще порасна голяма и тогава те ще видят.

И тя започнала да пие много дъждовна вода. Пила, пила щяла да се задави вече, но това, което искала, станало. Била по висока от белите гъби.

След това си намазала шапчицата с ръжда от една консервена кутия, която я направила червена, дори много повече от манатарките.

Сложила си и бели петна за украса.

Дошли в гората гъбари. Изведнъж някой от групата  извикал, след като видял наконтената гъба:

– Погледнете, каква интересна мухоморка! Ще я стъпча, да не би новаците да я сметнат за ядлива и да я откъснат.

И я смачкал, независимо, че нашата познайница станала голяма и красива.

В края на краищата не е важно как изглеждаш отвън, а какъв си отвътре ….

Знае се, че пушенето причинява рак, но слагат бездомни кучета в тютюневи автомати, където са принудени непрекъснато да вдишват дим. Заради лошите навици на човека трябва да страдат животните.
Според последните открития всеки втори младеж, който е започнал да пуши в ранна възраст, умира по-късно от рак. Но какво ще стане с горката тютюнева индустрия, ако вече не й разрешават да трови хората и да ги прави зависими? За производителите на цигари в Америка бе доказано, че манипулирали тютюна си дори с допълнителни вещества за пристрастяване.
Подобни индустрии, естествено са силно заинтересовани да използват рекламата, като внушават на хората, че когато стигнат до възраст, в която съществува опасност от заболяване на рак, отдавна вече ще са открили лечебни средства, за да премахнат болестта в кратки срокове. А за целта се налагало да има опити с животни.
Днес е известно, че проблема с рака не може да бъде решен, като се принасят тумори от хора на животни, защото при тази болест играе роля имунната система на човека.
Фармацевтичната индустрия е силно заинтересована да подкрепя новите си продукти чрез опити с животни. Знае се, че човекът и животните различно реагират на всякакви лекарства и медикаменти. И въпреки това продължават опитите с животни.
Сънотворното средство талидомид – контергин няма никакъв страничен ефект върху мишки и плъхове, но било причина бременни жени да раждат увредени деца.
Ако при откриването на пеницилина опитите бяха проведени не върху мишки, а върху морски свинчета, днес той нямаше да се прилага така активно в хуманната медицина. Това средство е силна отрова за морските свинчета.
Хлороформът е толкова силна отрова за кучетата, че години наред не е бил използван за упойка при хората.
Таралежът например понася циановодородите киселина в големи количества, докато за човека тя е смъртоносна отрова.
Биолозите и днес не могат да се начудят, как овцата може да поеме големи количества високо отровения арсен.
Бучинишът се оказва здравословна храна за кози, овце и коне, но за човека е опасен.
Мухоморката, която може да доведе до смъртта на много хора, бива изяждана от питомен заек с най-голямо удоволствие.
Кучетата и котките понасят атропини в 100 пъти по-висока доза от човека. Метиловия алкохол е добре усвоим от много животни, но при човека води до ослепяване.
Хлорамфениколът се появява на пазара като безвредно средство срещу тиф, коклюш и лек срещу заболявания на долните пикочни пътища. Установено е, че при използването му от човек води до отказ на кръвообразуването в костния мозък със смъртоносен изход.
Ако аспиринът бе изпробван върху животни, никога нямаше да бъде разрешен за използване, защото е силно отровен за котки и кучета, а върху плъховете и мишките има същото въздействие, като контергана при хората.
Котки, кучета, плъхове, мишки, хамстери и повечето животни продължават весело да си живеят без витамин С в храната, защото те сами си я произвеждат в тялото, но ако човек не го получава от храната си, заболява от скорбут. Списъкът може да бъде много по-дълъг, но ще спрем до тук.
Животните притежават имунитет срещу повечето човешки заболявания, такива като тиф, холера, дифтерит, скарлатина, едра шарка, жълта треска, бубонна чума, за това опитите с животни едва ли ще окажат влияние за опазване здравето на човека.
Тези експерименти с животни са се развили не само поради вярването, че животните са по-малоценни от човека, а и поради убеждението, че придобитите наблюдения върху животните могат да се принесат и върху хората, което се оказва сериозна заблуда.
От изследванията за отровност на медикаменти е известно, че опитите с животни са несъвършен индикатор по отношение на човешката токсичност. Само клиничните опити могат да предложат данни за евентуална опасност.
Резултатите от лошите условия, при които се отглеждат животните с цел по-бърза печалба рефлектират върху нас.
Заболяването луда крава се смята, че е предизвикано от заболели животни, но напълно възможно е, това да става от така наречения „енергиен фураж“, в който има всевъзможни животински отпадъци. Говедата са вегетарианци и преживни животни, те се хранят предимно с фураж и изведнъж според „гениалния експерт“ започват да приемат животински белтъчини.
Днес учените са сигурни, че виновник за страшната болест са прионите, малки частици протеини. Това не са нищо друго освен изменени  белтъчни молекули на нервната тъкан.
След всичко изброено питам: „Защо се правят експерименти с животните“?