Професорът погледна аудиторията над очилата си и каза:

– Не бива да забравяме, че благородниците от онази епоха не са си бършели носовете по същия начин, както го правим ние сега,….

В залата всичко замря, муха да бръмне щеше да се чу.

–  ….тогава не е имало носни кърпички, – завърши фразата професорът.

Забележката беше посрещната с бурен смях.

Интересно, ако простолюдието е използвало ръкавите на дрехите си за тази цел, какво ли са използвали по-богатите?

През 1750 г. Роберт Морис, виден колониален чиновник, видял невероятен сън. В него той бил смъртоносно ранен, когато корабът, който трябвало следващия ден да посети, дал артилерийски салют.
Когато се събудил, той бил шокиран и отказал да се качи на кораба. Успокоявайки госта си, капитана обещал, че никакъв салют няма да има, докато Морис, след посещението си на кораба на стъпи на земя.
Морис се съгласил при такива условия.
След инспекцията на кораба капитана дочакал, докато Морис се оказал в лодката и след това дал заповед да приготвят оръдията за оръдеен поздрав. Но на носа му кацнала муха и той вдигнал ръка, за да я прогони. Моряците взели жеста му като сигнал и стреляли. Части от заряда попаднал върху Морис, който бил отплувал с гребна лодка и се намирал на няколко метра от кораба.
Както се казва, от съдбата си не можеш да избягаш.

Какво ще кажете да разнообразите храната си?
Специално за феновете на животински протеин дизайнерката Катарина Унгер е изобретила преносим ферма за отглеждане на годни за ядене ларви. В тях съдържанието на протеини достига до 40%, а като допълнение съдържат и много аминокиселини и калций.
Работата е там, че при производството на месо и местни продукти се изисква голям разход на енергия и вода. Някой може да повдигне въпроса, че при консумирането на ларви се убиват насекоми. А когато удряте комар или буболечка, които ви хапят, мислите ли, че извършвате убийство?
В хитроумния контейнер се отглежда черната муха – neoexaireta spinigera, която ще бъде в основата на хранително-вкусовата промишленост на бъдещето. Един килограм мухи само за три дни могат да произведат до 300 грама ларви.
 – Произведените личинки имат великолепен вкус, напомнят орех с тънък привкус на месо, – казва дизайнерката.
Нейната любима рецепта е ориз със ларви.
О, не се гнусете от всичко това! Луда крава, свински грип и не знам какво още, ще ни помогнат, в страха си, да унищожим добитъка. Е, поне ще ни останат насекомите, те се размножават бързо и дават много повече. Свиквайте с този род мисли 🙂

Растенията не притежават мозък, но това не означава, че те нямат алтернативни форми на „разум“.
Според едно скорошно проучване, проведено над берберис, декоративен бодлив храст и паразитите, които живеят върху него, се установило, че някои растения имат нещо като памет и дори могат да изчисляват рисковете.
Берберисът често има проблеми с паразитите, плодовите мухи снасят яйцата си в плодовете му. Личинката се развива, като се храни от плода.
Растението може да спре развитието на семената си, за да се запази. Ботаниците наричат това поведение селективен аборт, така бербериса се пази от плодовите мухи.
За да не могат ларвите да нападат вторите семена, растението, изхвърля заразените семена и личинките загиват. Семената на заразения плод не винаги се изхвърля от растението, това зависи от броя на семената, които се намират вътре. Ако в заразеният плода има две семена, вероятността да бъдат изхвърлени е 75 %. Ако в заразеният плода има едно семе, растението се освобождава от него в 5% от случаите.
Ако берберис изхвърля всичките си заразени семена, ще загуби твърде много, създава се впечатление, че личинките могат да умрат и по друг начин.
Такова поведение е било изненадващо за учените. Изглеждало сякаш растението може само да прецени рисковете и да вземе най-доброто решение за семената си във всеки конкретен случай.
Стратегията наблюдавана при берберис е първото екологично доказателство за такова сложно поведение при растенията. То показва, че растенията имат структурна памет, която може да разбере разликата между вътрешни и външни условия и че могат да разчетат рисковете.

Имало едно време един мъдрец, който смятали за глух.
Един ден той беседвал с учениците си. През това време в мрежата на паяка попаднала муха и отчаяно забръмчала, опитвайки се да се освободи.
Мъдрецът обърнал вниманието на учениците си към това малко произшествие.
– Вижте, – казал им той, – колко е опасно да се забъркаш в своите представи за това как и какво трябва да бъде.
Тогава учениците разбрали, че наставникът им съвсем не е глух, щом е успял да чуе бръмченето на мухата, на което никой не обърнал внимание.
– Защо се преструвате на глух, учителю? – попитали го те.
– Бидейки глух, не е нужно да слушам вашите славословия и ласкателства, – казал учителят. – Кой ще си губи красноречието за глух? Но за това пък знам, как вие наистина се отнасяте с мен, защото вие не се стеснявате да говорите това, което мислите.