Необходимо е хората да се научат от най-ранна възраст да се грижат за здравето си, включително и психическото.

Болестта на Алцхаймер засяга и по-младите хора. На 40 години човек може да се окаже в рисковата група, защото е престанал да напряга мозъка си.

Когато искаме нашето тяло да е красиво, с плосък корем, еластични мускулите, стегната кожа, ние го тренираме. Същото е и с мозъка.

Ако искаме да го поддържаме в добра форма, нужни ни са нови нервни връзки. За това е необходимо да напрягаме мозъка си и да го караме да работи.

Веднъж един ученик попитал учителя си:

– Защо съществува трудности, които ни пречат да достигнем целта, отклоняват ни в страни от избрания път, опитват се да ни накарат да признаем своята слабост?

– Това, което наричаш трудности, – отговорил учителят, – всъщност  се явява част от твоята цел. Престани да се бориш с това. Просто помисли за това и вземи го под внимание, когато избираш пътя си. Представи си, че стреляш със лък. Мишената е далеко и ти не я виждаш, защото над земята се е спуснала мъгла. Нима ще се бориш с мъглата?

Не, ти ще почакаш, когато духне вятър и мъглата се разсея. Сега мишената се вижда, но вятърът отклонява полета на твоята стрела. Смяташ ли да се бориш с вятъра? Не, ти просто определяш посоката му и правиш корекция, стреляйки под друг ъгъл. Твоя лък е тежък и твърд. Ти нямаш достатъчно сили, за да опънеш тетивата. С лъка ли ще се бориш? Не, ти тренираш мускулите си и всеки път все по-силно опъваш тетивата.

– Но има хора, които стрелят от лек и гъвкав лък в тихо време, – казал ученикът обидено. – Защо само моят изстрел ще срещне толкова препятствия на своя път? Дали светът се съпротивлява на движението ми напред?

– Никога не гледай на другите, – усмихнал се учителят. – Всеки си има свой лък, своя мишена и свое собствено време за изстрела. Едни правят точно попадение в целта, а други смятат, че са получили възможност да се научат да стрелят.

Учителят понижи гласа си и се наклони към ученика си:

– Искам да ти открия една страшна тайна, моето момче. Мъглата не се спуска към земята, за да попречи на твоя изстрел. Вятърът не започва да духа, за да отклони стрелката ти в страни. Якият лък не е създаден, за да осъзнаеш своята слабост. Всичко това съществува само по себе си. Ти си решил в тези условия да поразиш мишената. За това престани да се оплакваш от трудностите и започни да стреляш, но усмири гордостта си и избери по-лека мишена. Цел, в която можеш да стреляш от упор.

Италиански лекари провели неочакван експеримент в един от местните родилни домове в град Мантуа. Те се опитвали да разберат, какво може да намали болките по време на раждане. Оказало се, че жените трябвало да пеят по време на раждане.

Така лекарите посъветвали родилките не да викат, а да пеят. Резултатът бил поразителен. Пеенето значително намалило силата на болката по време на раждане.

Според експерти, по време на пеене в тялото на човека се изработва ендорфин, хормонът на радостта. Той снижава болката и успокоява.

Успоредно с това, пеенето разслабва мускулите и така се облекчава самия процес на раждане.

Освен това, песните отлично успокояват и децата. Когато дете плаче, разговорите не помагат. Тогава пеенето е по-ефективно.

При направени експерименти се достигнало до извода, че пеенето два пъти по-добре успокоява проблемните деца, отколкото музика или разговор.

Очевидно е, че майките вместо да говорят на децата си, за да ги успокоят, е време да им попеят.

Новият препарат разработен от лекари от Института Солк, може да замени упражненията.

Той прави мускулите по издръжливи и ги кара да изгаря мазнините без спортни натоварвания. Ако той бъде одобрен ще помогне на инвалидите и немощните хора да получат някаква полза без упражнения.

Медиците са получили убедителни доказателства, че препаратът изгаря мазнините и дава ефекта на физическите упражнения при мишки водещи заседнал начин на живот.

Според Рон Еванс, водещ автор на изследването, се подготвя да се пусне по-напреднала версия на препарата под етикета Mitobridge.

Лекарството се давало на мишки в продължение на осем седмици. и веществото карало мускулите на гризачите да горят мазнини.

Това е позволило да се запази повече глюкоза в мозъка, което дава възможност на неактивните мишки да тичат около 70-80% по-дълго в тест за издръжливост в сравнение с контролната група мишки, на които не са давало от лекарството.

Тази увеличена издръжливост имитира ефекта от упражнения. Тя ускорява обмяната на веществата. Това лекарство дава възможност да се движи човек, когато тялото не може вече да издържа умората.

За разлика от предишните препарати, този има предимство в това, че действа без упражнения.

Андряна обичаше да тича. Тя не беше спортистка, не участваше в състезания, но в нея се бе зародило желание да поддържа добра физическа форма особено, след като се сблъска с проблемите на майка си и лелите си, които спазваха строга диета, за да смъкнат някой и друг килограм.

Баща ѝ бе физически здрав човек. Работата му бе тежка и по тялото му се открояваха големи и силни мускули.

– Адри, – казваше ѝ той, – движи се повече, за да не стигнеш до плачевните диети на майка си.

И тя реши да последва съвета му.

Една съботна сутрин Андряна реши с бягане да покори един от близките хълмове. Въздухът беше много влажен и както се очертаваше, щеше да е много горещо. Тези два фактора сериозно щяха да затруднят тичането ѝ.

Въпреки всичко стигна върха. Там имаше нещо, което ѝ направи силно впечатление. Тя погледна надолу. Знаеше, че покрай пътеката имаше засадени кленове, но не бе забелязала, че така наредени пазеха сянка по целия път към върха на хълма.

– Въпреки влажността на въздуха, – каза си Андряна, – тази неочаквана сянка ми е помогнала да не се изморя много.

Изведнъж  в съзнанието ѝ изплуваха думите: „Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти. Слънцето няма да те повреди денем“.

Тя бе много благодарна за неочакваното Божие благословение този ден.

– Благодаря Ти, Боже за неочаквания начин, по които се прояви в живота ми….

Всеки от нас може да открие знаците на Божията любов в живота си, стига наистина да го пожелае.