В един град в парка с люлките и въртележките, с музика и цветни балони, разбира се и с много сладолед, се появила нова атракция „Вълшебното колело на щастието“.
Опашката за тази новост, започвала да се оформя от сутринта и не изчезвала до вечерта. Само камбанката, която съобщавала за затварянето на парка, принуждавала хората да се разотидат, но на сутринта те отново били тук.
Хората се вълнували, нервно пристъпвали от крак на крак, искайки да узнаят, какво ще им се случи там на Вълшебното колело на щастието. На опашката нямало от тези, които вече са минали досега.
„Навярно щастието е толкова голямо, че стига за дълго време, щом хората не идват пак“- мислеха си чакащите. А опашката се предвижвала така бавно.
Билетите за атракцията продавал старец. Той бил сериозен и мълчалив. На въпроса:
– Как е там на Колелото на щастието?
Винаги отговарял:
– На всекиму своето.
А това още повече разгаряло любопитството и желанието по скоро да попаднат на колелото. Различни хора стояли на опашката, от деца до възрастни, мъже и жени.
Всеки се надявал да получи своето щастие. Не е чудно, че всеки бил склонен да заплати  с много пари, само и само да се повози на колелото.
А старецът помъдрял през годините, побелял с възрастта, давал билетите и си мислел: „Странни хора, Стоят на опашка за щастие, без да осъзнават, че то може да ги чака зад ъгъла. А колелото си  е колело. След подем обезателно идва спускане. Който е на върха блаженства, а колко е страшно да се спуснеш надолу. Никой не знае, какво го очаква там“.

Оказва се, че космонавтите по време на полет виждат не само космически пейзажи. Те са преживели странни халюцинации, естеството, на което учените още не могат да разберат.
Известно е, че Юрий Гагарин и Алексей Леонов в космоса са слушали музика, Владислав Волков чувал лай на куче, който внезапно се сменил с плач на дете. Когато са били в орбита космонавтите са попадали не само под влиянието на слухова халюцинация.
Някой от тях в околоземната орбита са се чувствали в съвсем различна форма. Виждали са видения. Като че ли се пренасяли в пространството и времето сред друга цивилизация. И за това нито се пише, нито се говори.
От Академията на науките и Центъра за подготовка на космонавти в бившата СССР са отказали да се занимават с този въпрос. Подобни инциденти са ставали и с американски космонавти, но НАСА мълчи.
Не трябва да се спекулира с това, а случаите да се разгледат обстойно.
Дали това не е влияние на някои видове лъчения?

Възможно ли е да се слуша музика без слушалки и при това да не се пречи на околните да вършат своята работа?
Оказва се, че е възможно. За целта са необходими чифт говорители, които да насочват звуковия сигнал, така че звука да се разпространява в дадено ограничено пространство.
Звучи като научна фантастика, но според  Bang & Olufsen това е напълно осъществимо.
Новите колонки Klang приличат на сателитни чинии. Но тази необикновенна конструкция, може да фокусира звуковия сигнал и да го изпрати в определена точка.
Звуковия лъч, генериран в колонките има сложна структура и висока честота 30000 Hz. Той се разбива на три отделни вълни, когато се натъква на препятствие.
Така ние можем да слушаме музика, ако стоим на пътя на потока от аудиовълни. Освен това, този поток е така фокусиран, че всяко ухо възприема само една от колонките.
От друга страна ако звука  срещне резониращи обекти, се създава илюзията, че той  идва от тях.
За съжаление тези колонки още не са реален продукт, но технологията позволяваща да се възпроизведат подобни звукове е напълно реална. Остава само някой производител да реши да ги произвежда масово.

Основната цел на скулптура Филип Гилерм  е да отрази в своите работи чувствата и отношенията между хората. Но реализацията на тази идея е необичайна. Вместо самите хора, той изобразява струнни инструменти.
Дървените скулптури на майстора са причудливи и необикновени. Музикалните инструменти повтарят човешките действия и възпроизвеждат сцени от всекидневния живот на хората. Те се държат за ръце, танцуват, прегръщат се, изкачват се на планината, четат книги…..
Ние виждаме цигулки и виолончела, но в този момент съвсем не мислим за музика. На тяхно място си представяме обикновени хора-вълнуващи се, влюбени, замислени…
Филип Гилерм започва своя професионален живот в Париж, където се е и родил през 1950г. Тук е живял почти 20 години.
Последните години от живота си скулптура прекарва в постоянни пътешествия с жена си и двете си дъщери на неговата яхта.Той работи над различни проекти в различни крайща на света: в музей в Таити, международно летище в Нова Каледония, в яхт клубове и ресторанти в Бразилия и Австрия.
Цялата работа на скулптура е изработена от екзотична или отглеждани в определени области видове дървесина: червено дърво, топола, гръцки орех, палисандър, ….
Работите на Гилерм са изложени в галерии на Европа, Южна Америка, Канада, САЩ. Той продължава да въплъщава все нови и нови проекти, изразяващи емоции и мечти.

Често обзавеждаме къщата си с необичайни дрънкулки, но не разглеждаме тоалетната, като обект за украсяване. Може би трябва да поправим тази грешка.
Например, оставете обикновената ролка, която държи тоалетната ви хартия и я заменете с оригинална , съдържаща радио и часовник.
Тази забавна вещ ще разнообрази пребиваването ви в такова прозаично място. Настройте радиото на нужната вълна и любимата музика ще бъде винаги с вас. Може да чуете новините и винаги да бъдете в крак с времето.
Повече не е необходимо да взимате вестник с кръстословици и тетрис. Всичко това е доста неудобно. Химикала ви пада и се укрива в най-тъмния ъгъл на тоалетната, тетриса пищи и ви пречи да се съсредоточите.
Радиото и часовникът работят на батерии. Няма да ви е скучно, даже ако в целия град спрат тока.
Устройството е изработено от пластмаса и има добър вид. Ако не смятате всичко това за глупост или шега, можете спокойно да го използвате в тоалетната си.