Изведнъж той ненадейно се засмя. Тази весела усмивка промени за миг цялото му лице, и добавя:
— Ще ви кажа нещо, понеже оня ден ставаше дума за Робер Ре. Бе дошъл в ателието ми тъкмо когато бях направил отливката на един бюст. Ре го огледа, похвали го и за да каже нещо компетентно, забеляза: „Каква интелигентност на техниката! Ето тук например тази резка, която изглежда нещо съвсем малко…., а дава такава изразителност на главата!“
Погледнах го. Той сочеше един ръб, останал от калъпа. Ръб, който още не бях имал време да остържа….
Архив за етикет: мрак
Разговор
— Колко е прекрасна вселената! — прошепна Недко.
— Коя според теб е най-прекрасната страна от живота? – попита го мъжът седящ до него.
Настъпи тишина, сетне, сякаш изричайки тайна, Недко промълви:
— Животът като цяло.
— Но животът не ни ли прави нещастни?
— Така е, прави ни, ала вината си е наша. Не на вселената или на Създателя.
Недко се замечта:
– Какво ли ще бъде моето бъдеще? Искам да живея дълго и пълноценно, вярвам, че ми предстоят прекрасни неща.
— След двайсет години, в дните, когато ще навършиш трийсет и …, ще проумееш най-сетне, че еднаквото мислене на хората е причина за всичките злини по света. Това, че бедните са тъй бедни и глупави, а богатите тъй богати и умни, за грубостта, жестокостта и бездуховността, за всяко нещо, предизвикващо у тебе желание да умреш, защото се чувстваш виновен. Ти вече предусещаш и разбираш, че по-добре ще ти е, ако си зъл и неморален тук, където всеки оглупява и умира, преструвайки се на такъв, какъвто не е. В същото време обаче осъзнаваш, че последствието ще е ужасяващо.
– Как ли ще умра? – попита плахо Недко.
— Няма да се случи за една вечер, както е било с оня човек от входа! Ще става постепенно, дори и ти не ще забележиш. Понеже ще умираш постепенно, ще се чувстваш като препилия с ракия човек, който едва призори забелязва, че от години пребивава в онзи, в другия свят.
Самотата и градът
Градът притежава специфична особеност, особено през нощта. Наблюдавали ли сте прозорците на домовете вечер? Стотици, хиляди светлинки в мрака. И там хората не спят.
Зад всеки прозорец се крие необикновена история, самота и отчаяние.
Връщайки се назад, в бурният и горещ ден, в забързания работен бяг, всред разгара на проблемите, ние се носим в едно общо колело. Препускаме, бързаме, пробиваме си път с лакти, невдигайки глава. А край нас прелитат, като в забързани кадри хора, лица, събития…..
Бързия и бурен живот в града поражда необходимостта от стремителен ритъм. Бързи връзки, бързи разговори. И в този бяг няма къде да помислим, къде да се спрем, за да се вслушаме в думите на приятелите си и близките. Погледа ти неволно се спира и среща нечии очи, но само за малко и отново напред, в един нескончаем бяг.
През ноща, когато всичко забавя своя ход, хората спират, замират и…Всеки остава сам със себе си в своята самота.
Градът е пълен с хора, изпълнен с различни съдби и много самота. Това е особеност на нашето време. Трудно можем да го променим. Но нима не искаме да променим живота си“
Може би за това трябва да спрем, поне за минута. Погледнете наоколо, вижте красотата и в най-малките и неугледни неща. А може би е време да си спомним за приятели и близки, да им се обадим, да бъдем поне за малко заедно с тях. Погледни в очите им. Изслушай ги. И вероятно самотата ти ще отстъпи. Не се страхувайте от новото, нито от общение с някой, тогава ще имате повече шансове да срещнете щастието си.
Гледайте света с широко отворени очи не позволявайте на самотета да ви отделя от другите. Вие може да победите тази болест, която е бич за големия град – самотата. Тя само ограбва и нищо не дава. Затова общувайте, търсете нови запознанства….