В миналото Данеша Коуч от Канзас, със сигурност  биха я приели за богиня на плодородието.

Тя родила близнаци. Но при тази първа бременност, едно от децата умряло.

Данеша много тежко е преживяла смъртта на сина си. И тя решила непременно да подари на оцелелия близнак брат и сестра.

Този щастлив момент настъпил много по-рано, отколкото планирали двамата съпрузи.

След по-малко от шест месеца Данеша забременяла отново и родила две момиченца. Те били истинско благословение за семейството.

Изминали само три месеца и Данеша отново била бременна и отново с близнаци.

Заинтересовани от необикновената плодовитост на младата жена, лекарите ѝ направили изследвания и установили, че по време на овулацията тялото на Данеша винаги произвежда многоядрени яйцеклетки, което било и причината за появата на близнаците.

Шансът една майка да роди подред три двойки близнаци е 1:88,000, т.е. това е практически невъзможно.

Данеша твърди, че никога не е вземала лекарства, за увеличаване на плодовитостта си, но за какво ѝ е с такова богатство в ръцете.

Щастливата майка, независимо от своята младост, с гордост разказва за своето удивително семейство и е благодарна, че винаги е дарена с щастие в двоен размер.

В храма влязоха две момиченца. Едното беше на шест години, а другото бе много по-малко.

Малкото изглежда за първи път идва тук, а по-голямото го развежда като екскурзовод.

Децата спряха пред разпятието.

– А това какво? – замря по-малкото и широко ококори очи.

По-голямото момиченце уверено отговори:

– А това е за истината.

Баща дал на своя син своя войнишки колан. Момчето го увило няколко пъти около себе си и така отишло в детската градина.

Там покорило всички. Малчуганът придобил статус на най-главния командир.

Какво точно е правел не се знае, но когато майка му дошла да го вземе, картината била следната.

Момиченцата готвели войнишка каша от пясък в съдовете на куклите, а момчетата копаели окопи.

Нашият герой стоял с увития колан около себе си на едно по-високо място и давал нареждания.

Никой не мързелувал. Учителките не могли да се нарадват на такъв колективен труд.

Ето какво може да направи един обикновен войнишки колан.

В квартала много често се коментираше темата за браковете. Не веднъж групички, излезли пред блоковете в импровизираната градинака и чудно скалъпена детска площадка, се събираха и коментираха по въпроса.

Днес слънцето весело огря и даде надежда на хората за по-хубаво време. Те се измъкнаха от квадратните си студени „бърлоги“ и се разприказваха по пейките на припек.

Бай Васил повдигна кепето си, потърка с длан олисялата си глава и започна назидателно, като видя, че доста хора се събраха навън:

– Човек без семейство е като без основи. Няма сигурна почва, на която да стъпи.

Дядо Петър не остана назад и се обади бързо:

– Ако нямаш подкрепата, обичта, грижата и вниманието на близките, нямаш нищо.

– Без обич сме като птици с пречупени криле, – намеси се и Кера. – Ама кажи го сега на младите. Така им било по-добре, не им трябвали деца, да врякат и да им се завират в краката.

Атанаска въздъхна тежко:

– Какво знаят те?! Останах вдовица на 36 години, с мъжа ми нямахме деца. Разболях се и нямаше кой да ме погледне. Добре, че беше баба Пена от първия етаж, сама нямаше да мога да се оправя.

– Хората идват, приятели, колеги, – започна тъжно Гергана, – но не е като да имаш човек до себе си, който няма да си тръгне. Да те наглежда и да се грижи за теб.

– Това е смисълът на семейството, някой да знае, че друг мисли за него – каза Добрина, майка на три деца.

– Любовта не е само секс, а грижа, подкрепа, а това най-добре се усеща в семейството, – обади се Рангел свел тъжно очи надолу.

– Тръгнали да печелят много пари, да гонят слава, кариера да градят, но това не може да замени топлите и искрени отношения в едно семейство, – войнствено заяви бай Васил.

– Седим, говорим, ама и младите…. не слушат. Дай, Боже, да им се отворят ушите, та да се радваме на малки момиченца и момченца, които свои гнезда да свият, свои рожби да отгледат, – като благословия прозвуча гласът на баба Пена.