Тази година в групата за рисуване на 5-6 годишните бяха само 10 деца. Половината от тях бяха момчета. Това беше доста „весела“ група.

Имаше между тях едно момче на име Янко, което всяко второ занятие превръщаше в кошмар. Постоянно изпадаше в истерия, дърпаше за косите момичетата, разваляше работата си и унищожаваше тази на другите деца.

След всяко занятие го взимаше баба му. Елена Данаилова вечно се оплакваше от Янко на баба му.

– Днес заля рисунката на Катя, стъпи на листа на Явор, блъсна Станислав, …..

Янко навеждаше глава смирено надолу и тихо казваше:

– Ще се държа добре, обещавам! Само не ме отписвайте от групата.

Но това обещание действаше само до втората минута, а после … същото.

Янко рисуваше с удоволствие. Дори Данаилова признаваше, че се справя много по-добре от другите в това.

Но идваше момент, когато Янко решаваше:

– Тази линия е твърде крива. А червения цвят не е достатъчно червен…. Това на нищо не прилича. Изобщо не ми харесва ….. изобщо нищо не се получава.

Янко изхвърляше листа в кошчето и се опита да нарисува нова картина, но отново не успяваше.

След това със ярост се нахвърляше на рисунките на своите съседи. Започваше да разпръсква чуждите четки, замеряше момичетата с боички, …..

Колегите на Данаилова ѝ казваха:

– Защо го търпиш?

– Ако бях на твое място отдавна щях да го изгоня от групата.

– Той пречи на останалите деца.

Най-накрая Данаилова не издържа и позвъни на майката на Янко:

– Моля ви, елате приберете сина си, пречи на останалите деца да работят.

– Добре, идвам, – изненадващо за учителката се съгласи майката, – но при вас имаме още две заплатени занятия. Тях синът ми ще ги загуби.

Данаилова бе толкова ядосана, че бе готова да даде пари от собственото си портмоне, само и само да не вижда това момче на уроците си.

Все пак стигнаха до някакво компромисно решение:

– Добре, – каза Данаилова, – ще ви позвъня след една седмица и ще решим какво да правим.

След една седмица, учителката се бе вече успокоила. Тя започна по-трезво да разсъждава за ситуацията:

„От една страна той пречи на мен и другите деца, но той рисува много добре, над средното ниво за тази възраст, нищо че половината от времето го губи за други неща“.

Така учителката стигна до правилното решение и предложи на майката на Янко:

– Нека остане, но с едно условие, на занятието да присъства възрастен човек, който да го успокоява.

На следващото занятие дойде баба му. И това веднага даде резултат. Момчето се успокои, започна да рисува без да капризничи. Като награда, на бабата бе разрешено да чака Янко в коридора.

Веднъж дойде „да го наблюдава “ по-голямата му сестра Олга. Тя бе на около 18-20 години. Доста симпатична. Но лицето ѝ беше такова …. сякаш ѝ дължиш милион. Тогава учителката напълно разбра как се чувства Янко.

След първите три линии момчето разкъса листа си. Явно му бе тежко да рисува под такъв надзор. Когато Янко изпадна в истерия, момичето изобщо не успокои брат си, а стана и излезе от стаята.

След това Олга позвъни на майка си и ѝ каза:

– Янко е голям проклетник. Пак започна да крещи, да къса листовете си и да пречи на другите.

Родители обръщайте внимание на децата си. В крайна сметка, това което детето вижда, чувства и получава до петата си година, остава ярък отпечатък върху целия му живот.

Ако сме небрежни, то на всяка крачка от пътя ни може нещо да се случи, което да ни победи и да отнеме душевния ни мир. Сатана не спи.

Той усилено продължава да съблазнява и да донася смърт, разбира се ако това му се отдаде. Във всеки момент на нашия път ние трябва да проверяваме термометъра на духовната си температура, за да се убедим, че тя е на необходимата висота.

Възможно е човек, при желание, от самата паст на поражението да излезе с победа, ако с решимост в подходящия момент прояви своята вяра.

Вярата може да измени положението. Колкото и да се е сгъстила тъмнината, каквото и да е било затруднението, бързо се обърнете към Бога с искрена вяра в Него и ситуацията веднага ще се промени.

Бог е силен и само за една секунда може да превърне поражението в победа, само ако уповаваме  на Него.

Даже и да вървим по заповед на Христос, ние не трябва да мислим, че няма да преживеем бури.
Учениците се отправили по заповед на Христос, но ги застигнала буря и те се оказали в опасност, така че трябвало да извикат Исус на помощ.

Понякога Христос се забавя да ни дойде на помощ по време на бедствие, за да бъдем изпитани и да се укрепи вярата ни. В такива моменти усилено се молим и оценяваме много по-добре избавлението, когато дойде.

Христос укори учениците си: „Къде е вашата вяра?“

Защо не запяхте песен за победа при настъпването на бурята. Защо не се опълчихте на издигащите се вълни с думите: „Вие сте безсилни да ни сторите зло, защото Всемогъщият Спасител е с нас на палубата“.

Много е по-лесно да се доверите на Бог, когато грее ясно слънце и няма буря.

Ние никога не бихме разбрали колко е вярата ни, докато не попаднем в буря, но важното е, че Спасителят е в нашата лодка.

Баба Поля разхождаше своето куче, дребен пудел. Кучето беше не по-голямо от котка. То бе рошаво и доста пъргаво.

В един момент баба Поля се спря да поговори със съседката, а пуделът се понесе из двора, за да си избере място, където да се изходи.

Пуделът замря, тялото му зае напрегната поза. То бе цялото съсредоточено в това, което вършеше. Чакаше напрегнато, докато не свърши исканото от природата му.

На самия край на късата опашка на пудела се клатеше нещо топчесто, доста тъмно на цвят.

Наблизо летеше врана. Дали пуделът се намираше на територия, която тя смяташе за своя или това, което се бе захванало за опашката на кучето ѝ трябваше за отопление на гнездото ….. не знам.

Така или иначе враната косо, но в същото време уверено започна да  приближава кучето, прицелвайки се с клюна си върху висящото нещо от опашката му.

Но май нещо не вървеше, както трябва. С какво ли е нахранила старицата кучето си?

Пуделът започна нервно да пристъпва напред назад. Враната отскачаше, но решимостта ѝ не я напусна. Накрая птицата избра подходящият момент, хвана здраво нещото клатещо се на опашката на кучето и със всичката си сила го дръпна.

Пуделът започна да джавка пронизително, а враната без да остава започнатото, бързо и успешно го приключи.

Баба Поля не можа веднага да разбере какво става.

– Защо тази врана кълве кучето ми? – не можеше да се начуди старата жена.

От къде можеше да знае тя, че враната е помогнала на нейния любимец, да се отърве от нещо, което неприятно се бе залепило за опашката му?

Ето ви един съвет, който няма да споменат при обучението ви в курса по кормуване.

Животни или препятствия под формата на колела, торби и други предмети, са често явление по пътищата.

В момента, когато се появят на пътя ти, е необходимо да запазите хладнокръвие.

Преди да се опитате да спасите животно, помислете, дали няма да ударите в някой стълб, колата намираща се близо до вас или пешеходец, който се намира по това време на пътя.

Не си мислете, че имам нещо против животните, напротив дори много ги обичам, но ако пострадат други хора …….човек застава пред страшна дилема.