Венелин се учеше и работеше на непълен работен ден. В същото време жена му работеше другаде.
Налагаше се често да се грижи за детето си, когато бе в къщи. Не му бе леко. Освен студент и работещ, той бе и баща.
Един ден синът му Велко, който тепърва прохождаше, дойде при него и седна в скута му. Детето посегна към чашата със сока, която се намираше на бюрото ……… жълтата течност напусна чашата и се изля върху ризата на Венелин.
В това време той говореше по телефона и работеше на компютъра.
Настана пълна бъркотия. Плачеше дете, компютъра бе изчистил екрана си, от ризата капеше сок по пода, …Веселин набързо прекъсна разговора по телефона:
– Извинете, можете ли да ми се обадите по-късно?!
Бащата бе готов да оправи създалата се бъркотия, но на входната врата някой звънна. Нямаше време да се преоблича. Отиде и отвори.
Жената, която стоеше пред вратата му се усмихна и каза:
– А представяте ли си каква е Божията риза?
Весели бе силно изненадан от тези думи.
Жената продължи:
– Бог прави дори немислимото за нас. Слуша молитвите ни, избърсва сълзите ни, приема всяка нужда, прощава греховете ни и прогонва всеки страх. Бог не се притеснява, че ще „изцапаме“ ризата Му.
Той съзнателно се снижава, за да ни стане по-близък.
– Колко е хубаво да знаем, – възкликна Веселин, – че сме на сигурно място в обятията Му.
– Да това е голямо благословение – каза жената, – Всичко това Той прави за нас, защото ни обича безусловно.