– И да изчезне злото, да угасне неговия огън, – молел се свещеник, след като свършил проповедта си върху книгата Йов.

В този момент църквата потънала в мрак.

– Както виждате, нашата молитва е чута, – казал Божия служител.

След като изчакал малко, свещеникът казал:

– А сега нека се молим за електрическата компания, така че тя бързо  да включи лампите.

Влязох в кухнята и забелязах, че не съм изхвърлила боклука. Докато го изхвърлях се замислих: „Колко често задръстваме живота си с боклук – егоистични желания, , обида, необуздан гняв, неправилни действия, вина.

Всичко това наранява нас и хората около нас.

Когато боклукът се натрупа в сърцето ни, той трябва да се изхвърли. Има само един начин, да направим това.

Преди много векове псалмопевецът е чувствал подобен товар в сърцето си и е викнал към Бога: „Сърце чисто сътвори в мен, Боже,  и дух постоянен обновявай вътре в мен“.

Молитвата е средството, което е винаги на наше разположение, за да се отървем от нечистотата, която трупаме в сърцата си. И това се прави с една единствена цел, да не стигнем до по-трагични последствия.

Бог всеки ден ни дава възможност да очистим сърцето си.

Има една област в живота ни, това е сферата на нашите отношения, на която ние, вярващите, не обръщат много внимание. Ние просто не слушат какво се говори по тази тема Божието Слово.

Ние толкова много се караме и се критикуваме помежду си, че просто не позволяваме на силите, които Бог ни е дал, да бъдем успешни в този свят. Защото кавги водят до проблеми в духовния свят.

Те отварят вратата на дявола и не дават възможност да получим отговор на молитвите си. Те даже пречат на ангелите да ни подкрепят.

Съпрузи, родители и деца, работници и служители, членове на една и същата църква, всички ние трябва да осъзнаем, опасността от разпри и да започнем да ходим в любов.

Осветете със светлината на Божието Слово вашите взаимоотношения. Изследвайте Библията и получете откровение за това, че всички ние се явяваме части един на друг. Ние сме едно тяло и с един Дух. Стремете се да запазите хармонията и единството в Духа.

Нека силата на Бог пребъдва във всичките ни взаимоотношения. Нужно е да се научим да ходим в светлината!

Това бе много тежко време за семейство Ненови. Главата на семейството Тодор Ненов се скара с Пламен, който беше от дълги години приятел на семейството. Никой и не разбра за какво и как стана кавгата, но двамата мъже се сбиха и Тодор падна ранен от нож в гърдите. Той дори не разбра какво точно стана.

Пламен тресна вратата и напусна дома на семейство Ненови. Той не разбра, че Тодор е починал.

Жената на Тодор, Невена се разплака над трупа на мъжа си:

– Какво им стана? Толкова пъти сме помагали на Пламен и на семейството му.

Най големият син на Петър Васил стоеше объркан сред стаята. Той не можеше да възприеме случилото се.  Това убийство, станало пред очите му, го изпълни с непреодолима злоба към Пламен.

– Само да те намеря, – крещеше Васил, – ще ти прережа гръкляна като на пиле.

След това се свлече на пода и се разрида.

По-късно Васил замина за големия град, където живееше леля му. Той искаше да се откъсне от това място, където го спохождаха постоянно страшни кървави картини.

Дори майка му го бе посъветвала тогава:

– Иди при леля си Калина. Надявам се като се откъснеш от това място, да забравиш всичко ….

– Никога няма да забравя, какво направи онзи мерзавец, – Васил удари  с юмрук по масата.

Независимо от всичко той все пак замина  при леля си.

Веднъж Калина предложи:

– Васко, ще дойдеш ли с мен на църква? Ще дойдат много младежи, ще пеят ….

– Никъде няма да ходя, – троснато отвърна Васил.

Леля му само вдигна рамене и го остави. След един час дойде Дамян един от синовете на Калина и като видя киселата физиономия на братовчед си каза:

– Ела с мен, днес ще те запозная с един състав, много хубаво пеят.

Васил вдигна неохотно глава, беше му омръзнало да седи в къщи и да се самосъжалява.

– Добре, – каза той глухо. – Защо пък не!?

Вечерта Дамян поведе Васил към църковната сграда. Васил като видя накъде го води, се смръщи, но нямаше как, бе обещал да присъства на концерта. Той не поиска да седнат напред и двамата братовчеди се настаниха близо до вратата.

Концертът бе хубав. Песните на изпълнителите, все млади момчета, докоснаха сърцата на присъстващите.

Накрая пастирът на църквата прикани събралите се за молитва. Един  мъж от събранието поведе молитвата:

– …..Боже, помогни ни да простим на близки и познати …

Тези думи дълбоко се врязаха в съзнанието на Васил. Изведнъж той осъзна, че трябва да прости на убиеца на баща си. Но устата му седеше затворена …..

Хората наоколо започнаха да свидетелстват, как прощавайки на тези, които са ги наранили, са усетили освобождение в духа си. Васил не можеше да отвори уста, сякаш някой бе стиснал гърлото му и не му даваше възможност да диша. Накрая той не издържа на напрежението, което го притискаше и се разплака.

Божият мир изпълни сърцето му и той каза:

– Господи, помогни ми да простя на Пламен така, както Ти си просил на мен.

У Васко бе настъпила промяна и той възкликна:

– Сега с Божията помощ мога да простя на Пламен и да се моля за него, Готов съм да обичам всеки човек……

Днес знаем как да използваме енергията на атома, но малко от нас ефективно използват силата на молитвата. Ние не осъзнаваме, че заставайки на колене, можем да придобием повече сила, отколкото ако се въоръжим с най- мощните оръжия.

Осъзнаваме ли, че един народ придобива голяма сила, когато хората му се свързват в непрестанна молитва? И тази сила е много по-голяма от този, която получаваме като насочим всичките си ресурси за въоръжаване.

Нашите проблеми се разрешават само при среща с Живия Бог.

Само по себе си въоръжението няма да ни спаси нито ще разреши световните проблеми. Нашите беди се коренят в духовната реалност и спасението от тях лежи в областта на духа.

Ето защо молитвата е толкова важна. Само Бог може да измени човешкото сърце.

Кой знае какво би станало, ако милиони вярващи по целия вят се възползват от тази голяма привилегия – застъпническата молитва! Желаеш ли да станеш един от тях?